Групи пещерни животни в България

д-р Петър Берон

Първаци ( Protozoa). В българските пещери свободноживеещите първаци са слабо проучени (Golemansky, 1983). Познати са епибионтни представители на родовете Vorticella и Tokophrya (Ciliata), които живеят върху пещерните ракообразни. От Sporozoa са описани 4 вида от родовете Lepismatophila (Stylocephalidae) и Stenophora (Stenophoridae). Това са ендопаразитни грегарини, намерени в Plusiocampa bureschi (Diplura) и в 3 вида стоножки.

Плоски червеи (Plathelminthes). Към този тип спада една от най-непроучените групи животни в нашите подземни води – планариите (Turbellaria). От много пещери са познати бели планарии, някои от които несъмнено ще се окажат нови видове за науката. Събирането на тези деликатни животни се извършва в специални течности (в обикновения алкохол 70° те се сгърчват), затова досега са останали без внимание.

Кръгли червеи (Nemathelminthes). Почти нищо не се знае за многобройните дребни нематоди, обитаващи пещерните субстрати. На специалистите трябва да се носят проби от глината, за да ги обработват сами.

Прешленести червеи (Annelides). В българските пещери са застъпени класове Oligochaeta (сем.Tubificidae, Haplotaxidae, Enchytraeidae, Lumbricidae) и Hirudinea (сем. Erpobdellidae). Към Haplotaxidae спада известният "Pelodrilus", или “Haplotaxis” (сега Delaya) bureschi . Оказа се, че този едър воден червей е жител не само на лакатнишката Темна дупка, но и на други пещери в България, бивша Югославия и Румъния. При пресяване на тинята по дъното на пещерните езера положително ще се намерят много нови находища на "пелодрилуса", както и други, може би непознати на науката, водни червеи. Тяхната биология и зоогеография представлява голям интерес.

В пещерите често се срещат дъждовни червеи (Lumbricidae) , но те не представляват особен интерес, тъй като не се различават от живеещите извън пещерите. Досега са съобщени 8 вида.

Пещерните пиявици (Hirudinea) са твърде интересни. В пещерите край Комщица се среща едрата троглофилна Trocheta bykowskyi , а в тези при Гинци и Дружево – видове от род Dina , чиято систематична принадлежност още не е изяснена. Някои от тях са изцяло свързани с подземните води (стигобионти).

Молюски (Mollusca). Докато мидите са представени в нашите пещери само с един стигоксенен вид Pisidium (сем.Sphaeriidae) , то охлювите (Gastropoda) са многобройни и включват троглобионти, стигобионти и характерни троглофили. У нас е добре проучено (благодарение на полския специалист проф. А. Riedel) сем. Zonitidae – прозрачните жълтеникави охлюви, които намираме често по стените на пещерите. От пропастта Птича дупка е описан и един троглобионт от това семейство – дребничката, чисто бяла “ Lindbergia ” (сега Spinophallus) uminskii . Много видове от род Lindbergia живеят в пещерите на Гърция, но нашият близък до тях охлюв спинофалус е единствен. От други семейства сухоземни и особено водни охлюви могат да се очакват още интересни видове в нашите пещери и карстови извори, особено като се има предвид богатата фауна на съседните страни. Охлювите трябва да се "давят" в епруветки с вода (без въздух), след което да се прехвърлят в спирт. Ако се сложат живи в 70° спирт, те се свиват в черупката си и изучаването им става трудно или невъзможно. Досега от българските пещери има известни 27 вида охлюви, от които 9 водни (сем. Hydrobiidae, родовете Belgrandiella, Pontobelgrandiella, Saxurinator, Iglica , Paladilhiopsis и Insignia). От тези дребни охлювчета, чиито черупки често намираме в пясъка на лакатнишката Темна дупка, могат да се очакват още много видове. Те са стигобионтни – живеят само в подземните води. У нас са изследвани от покойния доц.Ангел Ангелов. От сухоземните охлюви, освен единствения троглобионт (?) Spinophallus uminskii , особен интерес представлява троглофилът Balcanodiscus frivaldskyanus от пещерите в Източните Родопи.

Ракообразните (Crustacea). От този клас в пещерите на нашата страна са познати 6 разреда: Ostracoda, Copepoda (включително Cyclopoida и Harpacticoida , които някои смятат за отделни разреди), Cladocera, Amphipoda, Isopoda и Decapoda .

Остракодите са дребни дънни организми с вид на малки мидички. От нашите пещери е известен само стигобионтът Pseudocandona eremita, но несъмнено ще се открият и други видове.

Копеподите са също дребни, но планктонни организми. Познати са 33 вида от подразред Cyclopoida и 25 вида от подразред (според някои изследователи - разред) Harpacticoida – много други очакват своите изследователи. Cyclops bohater ponorensis, Diacyclops chappuisi, D.haemusi, D.strimonis, D.stygius, D.clandestinus, D.pelagonicus saetosus, Speocyclops infernus, S.rhodopensis, S.d.demetiensis, S.lindbergi, Acanthocyclops iskrecensis, A.propinquus, A.radevi, A.balcanicus, Elaphoidella cavernicola, E.karamani latifurcata, E.balcanica, E.pandurskyi, Stygoelaphoidella stygia, S.bulgarica, S.elegans, Maraenobiotus bulbiseta, M.parainsignipes и Nitocrellopsis intermedia се смятат за стигобионти. В България добри изследователи на тези ракообразни в подземните води са А.Апостолов, Ив.Пандурски и др .

Водните бълхи (Cladocera) не са характерни за подземните води (един случаен гост е познат у нас – Chydorus sphaericus).

Мамарците (Amphipoda) са познати почти на всеки пещерняк. Близо до входа на пещерата намираме сивкавите, червеникави или обезцветени, но винаги снабдени с очи, видове от род Gammarus . По-навътре и в малките локви силно впечатление правят белите, плаващи настрана нифаргуси (Niphargus). Те понякога са дребни (в подземните води се срещат дребни видове и други родове на сем.Gammaridae , още неустановени у нас). Понякога обаче нифаргусите достигат 2- 3 cm (пещерите Лелешки дупки при с.Иглика, Камчийско езеро при с.Бежаново). Досега от пещерите са определени 7 вида, от които N .bureschi е най-разпространен (СЗ България). Той е описан от Темната дупка при гара Лакатник. От България са описани и N .cepelarensis, N.pancici vlkanovi и N.pecarensis, както и видове, уловени в извори (N.toplicensis, N.melticensis). У нас амфиподите, както и сухоземните мокрици, изучава д-р Стоице Андреев.

Мокриците (Isopoda) са едни от най-интересните за биоспелеолога група животни. От тях в нашите пещери са представени 3 подразреда: Asellota, Flabellifera и Oniscidea. Азелотите са представени с два стигобионтни вида от сем.Stenasellidae – Protelsonia [по-рано Stenasellus] bureschi и P.lakatnicensis), описани съответно от Темната дупка при Лакатник и от едноименницата й при Калотина. Други стеназелиди са описани от нашите подземни води, но не от пещери.

Флабелиферите са едни от най-едрите и най-забележителните обитатели на подземните води. В България това са два вида стигобионти от сем.Cirolanidae – Sphaeromides bureschi от пещерите при Церово, Искрец и Бели извор и S.polateni от Извора при с.Полатен, Ловешко. Тези едри водни мокрици са реликти от някогашните морета. Твърде интересно би било да се потърсят още техни находища – пещерняците трябва внимателно да се вглеждат във водите на всеки подземен поток или езеро. Едрите сферомидеси пълзят по дъното и лесно се забелязват. Те се събират в спирт, като предварително се подсушават с парче плат или спиртът се сменя след няколко часа, тъй като голямото количество увлечена с мокрицата вода може да го разреди. Това се отнася и за други едри животни.

Сухоземните изоподи (Oniscidea) са измежду най-многобройните и най-интересните троглобионти. Тях намираме по гнило дърво, по глината и сталагмитовата кора, а един от най-забележителните видове – Bureschia bulgarica е земноводен и се среща изобилно покрай и в езерата в лакатнишката Темна дупка. Общо досега от българските пещери има известни 50 вида сухоземни мокрици и още някои са в процес на описване. От тези 50 вида (публикувани) най-малко 26 са троглобионти. Почти всички са български ендемити – не се срещат в други страни. Те са намерени в голям брой пещери в Стара планина, Родопите, Странджа, Русенско, Благоевградско и др. Троглобионтите спадат към сем. Trichoniscidae (родовете Hyloniscus, Trichoniscus, Bulgaroniscus, Vandeloniscelus, Balkanoniscus, Rhodopioniscus, Bureschia, Bulgaronethes, Tricyphoniscus, Beroniscus, Alpioniscus – общо най-малко 24 троглобионтни вида). От останалите 7 семейства сухоземни изоподи, установени в българските пещери, само едно съдържа троглобионтни видове. Това е сем.Styloniscidae , чийто първи представител в България беше описан от пещерата Бойчова дупка при с. Логодаж, Благоевградско (Cordionoscus bulgaricus Andreev, 1985). Така с помощта на благоевградските пещерняци можа да бъде установено едно ново семейство за нашата фауна. През 2002г пак Ст.Андреев описа втори вид от този интересен род, този път от пещерата Шапран (Шепран) дупка в Родопите (C. schmalfussi) .

Сухоземните изоподи (мокрици) се срещат почти във всяка пещера. От тази група могат да се очакват още много нови видове и други интересни находки.

Последният разред ракообразни, населяващи българските пещери, е този на десетокраките раци (Decapoda) – известните на всички скариди, "прави" речни и езерни раци и "криви" раци или крабове. Един вид (Austropotamobius torrentium) е намиран инцидентно в нашите пещери, където навлиза срещу течението на излизащите от тях потоци. Веднаж попаднахме и на един сладководен краб (Potamon ibericum) в пещeрата Самара в Източните Родопи. Все още не сме загубили обаче надежда да намерим истински бели и слепи пещерни скариди, каквито има в пещерите на Франция, бивша Югославия и Задкавказието. Това би било забележителна находка и нашите пещерняци трябва да си отварят очите за тези 2- 3 cm дълги полупрозрачни скариди всеки път, когато се вглеждат в пещерните води.

Паякообразните (Arachnida) са представени в българските пещери със 7 разреда: палпигради, скорпиони, псевдоскорпиони, сенокосци, паяци и два разреда акари. Палпиградите (Palpigrada) са дребни, бели архаични животинки. Единствените им находища засега в България са пещерите Самуилица при Кунино, Меча дупка при Салаш и пропастта Ранджолова търша при с.Превала, Монтанско. Извън пещерите не са намирани. Скорпионите (Scorpiones) се срещат рядко в българските пещери, главно при входовете. Те са троглоксени. От псевдоскорпионите (Pseudoscorpiones) обаче има много троглобионтни видове. Събран е изобилен материал, но все още не е разработен. Публикувани са данни за 15 вида, обитаващи български пещери, от които 7 троглобионти (от родовете Chthonius, Neobisium, Balcanoroncus и Roncus). В Националния природонаучен музей е събрана колекция от псевдоскорпиони от много български пещери. Обикновено те са малобройни, а хтониусите, които са и най-честите троглобионти, са дребни и трудно забележими. Сега върху тази група работи младия биоспелеолог Боян Петров .

Една от най-многочислените и важни групи животни в пещерите са паяците (Araneae) , които у нас са сравнително добре проучени, преди войната от Пенчо Дренски, а в наше време от д-р Христо Делчев и неговия екип. Вече са познати около 80 вида паяци в българските пещери, от които обаче малък брой се смятат за троглобионти (някои не са напълно слепи). Centromerus bulgarianus е известен от 4 пещери (Соколската дупка при с.Лютаджик, Беляр, Ражишката дупка и Зиданка при Лакатник) . Troglohyphantes drenskii е познат от Сухата дупка и Лепеница при Велинград. Между многобройните български ендемити са и двата вида Protoleptoneta - P . bulgarica и P . beroni, които са описани съответно от Белимелската пещера (P.beroni) и от Джурджина дупка при с.Ерден и още 4 пещери в Западния Предбалкан (P.bulgarica ) и се смятат за троглобионти. За такъв смятат и Porrhomma microps от три пещери в Източна България . От 17-те семейства паяци в българските пещери най-важно е Linyphiidae, което съдържа около 30 вида, включително троглобионти и много троглофили от родовете Centromerus, Troglohyphantes, Lepthyphantes, Porrhomma и др. Това са дребни паячета, които често се срещат между камъните по пода и по гнилото дърво. Двата вида Protoleptoneta спадат към сем.Leptonetidae. По-едрите троглофилни паяци намираме най-често близо до входовете. Те спадат към родовете Tegenaria (сем. Agelenidae), Meta (Araneaee) и Nesticus (Nesticidae). В хранителните вериги на пещерните съобщества паяците играят важна роля.

Опилионите (сенокосците) приличат на паяците, но спадат към отделен разред Opilion е s. От него в българските пещери има известни 19 вида, от които 4 троглобионта : Paralola buresi от пещерите при гара Лакатник (единствен представител на сем. Phalangodidae и на целия подразред Laniatores), Paranemastoma (Buresiola) bureschi (Palpatores, Nemastomatidae) известен от много пещери на Западна Стара планина и два представители на късокраките опилиони – цифофталми (Cyphophthalmi) – Tranteeva paradoxa от Рушовата пещера при Градешница и Siro beschkovi от Хайдушката пещера при с.Девенци. Най-чест в българските пещери е Paranemastoma radewi ; този черен, дългокрак троглофилен опилион живее по влажното гнило дърво и е добре познат на пещерняците. Останалите видове са случайни гости в пещерата.

Голямата група на акарите е слабо застъпена в пещерите. В гуаното живеят голям брой акари и от двата разреда (Acariformes и Parasitiformes), но между тях няма троглобионти. Единствените акари, които (с известна резерва) могат да минат за троглобионти, са някои тромбидииди, които се срещат в бивша Югославия, и някои видове от сем. Rhagidiidae (бели, бързо бягащи по глината акарчета). Често по стените на пещерите може да се види един едър, плосък, дългокрак кърлеж. Това са мъжките на един специфичен паразит по прилепите (не преминава върху човека) – Ixodes vespertilionis (сем. Ixodidae) . По прилепите има и много други паразитни акари, но те не са истински пещерни обитатели. Прилепните паразити са специфични и не паразитират по човека.

Четирите класа, които образува голямата група на стоножките (Myriapoda) са неравномерно представени в пещерите. Симфилите и пауроподите (Symphyla и Pauropoda) там почти не се срещат, докато хилоподите и особено диплоподите са едни от най-важните групи пещерни животни. Клас Chilopoda е представен с 28 известни досега вида в българските пещери (2 от разред Geophilomorpha, 2 от Scolopendromorpha, 1 от Scutigeromorpha и 23 от Lithobiomorpha - всички от сем. Lithobiidae). Общо 5 вида (Lithobius tjasnatensis (= L.popovi), L.lakatnicensis, L.stygius, L.rushovensis (= L.beschkovi) и може би L . bifidus) са троглобионти. Особено разпространен е L.lakatnicensis, известен от 16 пещери от Стара планина и Родопите.

Диплоподите (Diplopoda) са едни от най-интересните за биоспелеолога групи животни (заедно с бръмбарите, мокриците и псевдоскорпионите). В нашите пещери досега са установени 54 вида (повече от половината видове, известни въобще от този клас в България), а от тях 17 вида са троглобионти. От дребните, бели, свиващи се на кълбо представители на разред Glomerida само Trachysphaera orghidani lakatnicensis от пещерите при Лакатник и от Тъмната дупка при с.Търговище, Видинско се смята за троглобионт, но в добруджанските пещери е вероятно намирането на описаната от Северна Добруджа T.dobrogica Tabacaru. Често в пещерите се срещат и видове от разред Polydesmida, от които досега са съобщени като обитаващи българските пещери 13 вида и 4 подвида. Троглобионти са малко от тях: Brachydesmus radewi от сем.Polydesmidae и два интересни ендемични подвида от сем.Bacillidesmidae – Bacillidesmus bulgaricus bulgaricus от пещерите при Цар Петрово и Долни Лом и B.bulgaricus dentatus от Драшанската пещера. Редица интересни троглобионти намираме в сем. Antroleucosomatidae (разред Chordeum at ida). Такива са известните на посетителите на Леденика и други пещери на Стара планина и Родопите видове от родовете Bulgarosoma (B. bureschi) и близките му Rhodoposoma (Rh. rhodopinum) и Troglodicus (T.tridentifer , T.meridionale ), видовете от род Anamastigona [= Prodicus] в пещерите в Троянско, Столетовската пещера, Лепеница, пещерите при Парил и други. Единствени представители на своите ендемични за България родове са Stygiosoma beroni от Манаиловата пещера и Bulgardicus tranteevi от Банковица. Разред Callipodida не съдържа троглобионти в нашите пещери, но към него спадат 5 много едри и характерни троглофили: Balkanopetalum armatum в пещерите на Западна Стара планина и 4 вида в пещерите на Родопите и Пирин. Общопознатите тифлоюлуси, особено изобилни в галерията Лебеда в лакатнишката Темна дупка и във Водната пещера при Липница, спадат към разред Iulida (сем. Iulidae). От 6 вида от род Typhloiulus в българските пещери 4 се приемат за троглобионти. Близък до тифлоюлусите е род Serboiulus , чийто единствен вид у нас (S.speleophilus) живее в пещерите на Северозападна България. Чести троглофили са видовете от род Apfelbeckiella, както и Nopoiulus kochi, който понякога се среща в изобилие в прилепното гуано. Не е изключено у нас да се намерят и други интересни троглобионти от клас Diplopoda.

Много от разредите и семействата насекоми избягват пещерната среда. Измежду насекомите обитатели на българските пещери троглобионти намираме само между твърдокрилите (Coleoptera, сем.Carabidae, Curculionidae и Catopidae), колемболите (Collembola) и диплурите (Diplura, Campodeidae). Останалите 12 разреда (Thysanura, Ephemeroptera, Plecoptera, Orthoptera, Psocoptera, Homoptera, Heteroptera, Hymenoptera, Siphonaptera, Diptera, Trichoptera, Lepidoptera) включват само троглофили, троглоксени и паразити. Всъщност, според френския специалист Тибо, не може да се говори и за троглобионтни колемболи, тъй като те не са свързани специално с пещерите. От близо 200 вида колемболи в българската фауна 41 са известни от пещерите, а 7 вида се считат по традиция за троглобионти. Това са Onychiurus sensitivus , O.vornatscheri , Protaphorura beroni от сем.Onychiuridae, 3 представители на сем.Entomobry i dae: Pseudosinella bulgarica, P.duodecimocellata и P.kwartirnikovi и 1 на сем. Tomoceridae — Tomocerus unidentatus. Необходимо е да се събират още колемболи в българските пещери, тъй като в съседна Румъния броят им в пещерите е много по-голям. Още по-интересни обитатели на нашите пещери са камподеите (Diplura) — нежните бели насекоми с дълги антени и две нишковидни церки отзад, често срещани от пещерняците. От тях са познати само 4 вида, от които 3 троглобионта от род Plusiocampa, но много друг материал е изпратен за определяне от френските специалисти Bareth и Conde. Диплурите трябва да се събират с намокрена четчица и да се пренасят отделно от други животни в пълни догоре със спирт шишенца, тъй като са много крехки. От друго семейство на диплурите (Japygidae) досега у нас не са намерени троглобионти, но те също трябва да се събират. В туристическата пещера Кутуки край Атина беше уловен най-приспособеният към пещерен живот представител на япигидите, който се оказа и представител на нов за науката род (Trogljapyx) .

Пещерните бръмбари са били още от зараждането на биоспелеологията едни от най-интересните обекти. И в Словения, и в Гърция, и в България първите съобщени пещерни безгръбначни са от този разред. У нас сем.Carabidae е представено с 15 вида от род Duvalius, 3 вида с много подвидове от род Pheg g omisetes и 1 вид от род Rambousekiella (R. ledenikensis), или общо 19 троглобионтни вида, както и от много други троглофили и троглоксени. Другото забележително семейство (Cholevidae = Catopidae, Leiodidae) е представено засега със 17 троглобионтни вида от родовете Hexaurus, Beronia, Beroniella, Bathyscia, Beskovia, Netolitzkya, Radevia, Rhodopiola, Tranteeviella, Genestiellina, Vratzaniola, Bureschiana и Balkanobius, както и с 8 „субтроглофилни" вида от родовете Choleva, Catops, Nargus и Sciodrepoides. Някои от тях (бешковиите в Студената пещера при Черепиш, нетолицкиите в пещерите при Арбанаси, хексаурусите в Столетовската пещера) се срещат понякога в голям брой и могат да бъдат събрани стотици, без опасение, че може да се унищожи популацията. Други са по-редки и малобройни. Това се отнася особено за карабидите. Само в някои пещери могат да се намерят в изобилие светломразци (Pheggomisetes), но и там не трябва да се събират прекомерно, защото популацията им може бързо да намалее. Това се наблюдава в Диневата пещ при Гинци. Видовете от род Duvalius почти навсякъде са представени с единични и труднонамираеми екземпляри. Необходимо е да се поставят примамки и капани и периодично да се проверяват. По този начин вероятно ще бъдат открити още много видове троглобионтни бръмбари, които, както доказаха класическите изследвания на проф. Жанел, са от голям интерес за зоогеографията и биоспелеологията. По корените на растенията в пещерите живеят у нас три троглобионтни хоботника (Troglorrhynchus, Curculionidae). Никакви изследвания не са провеждани у нас и върху размножаването на тези (и други) троглобионти и почти нищо точно не е известно за тяхната биология и динамика на числеността. В това отношение може много да се направи, като някои наблюдения са напълно достъпни и за пещерняци-неспециалисти. Ако, обаче, не смятаме скоро да посетим пещерата, постоянните капани трябва да се премахнат, защото в тях ще загинат без полза много пещерни обитатели .

В гуаното и растителните останки в пещерите намираме и други твърдокрили, от които най-познати са късокрилките (Staphylinidae) . Едрите черни стафилиниди в гуаното са обикновенно от род Quedius, а дребните — от род Atheta . Общо 27 вида стафилиниди са известни от българските пещери, но у нас между тях няма троглобионти. Други семейства бръмбари, намерени в нашите пещери, са: Dytiscidae, Hydrophilidae, Histeridae, Pselaphidae, Colydiidae, Endomychidae, Cryptophagidae и Ptinidae . От тях най-интересни за биоспелеолога са пселафидите — между тях могат да се очакват и троглобионти.

Летящите насекоми в пещерите представляват по-малък интерес. Те не са троглобионти и рядко между тях могат да се намерят нови видове. Между драпериите по стените на пещерите можем да видим едри, подобни на оси, ципокрили от род Diphyus. По тавана често се забелязват кафеникави, подобни на пеперуди, насекоми с крила, прибрани като къщичка. Това са ручейниците (Trichoptera), 16 вида от които са известни от българските пещери. Особено внимание заслужават представителите на три рода от сем. Limnephilidae : Micropterna (6 вида), Stenophylax (3 вида) и Mesophylax (1 вид), които се приемат за редовни троглоксени. Останалите 6 вида са случайни троглоксени. Някои пеперуди също редовно се срещат в пещерите. От известните в българските пещери 17 вида Lepidoptera такива са двете геометриди Triphosa dubitata и T.sabaudiata, някои ноктуиди от родовете Apopestes , Scoliopteryx и други, представителите на перокрилките ( Alucitidae = Orneodidae) и на молците (Tineidae). Последните често живеят в пещерното гуано и у нас са недостатъчно проучени. Те трябва да се събират в сухи епруветки, а другите пеперуди — в хартиени пликчета. Мухите и комарите (Diptera) , които в българските пещери са 56 известни и много все още неустановени видове, могат да се събират и в спирт. От тях по-характерни обитатели на пещерите са видовете от сем. Muscidae, Helomysidae, Mycetophilidae, както и дългокраките комари от сем. Limnobiidae, които често виждаме по стените и таваните.

Особена група са безкрилите паразитни мухи от сем. Nycteribiidae, които могат лесно да се забележат по козината на прилепите. В най-южните части на България бяха уловени и представители на друго семейство паразитни мухи по прилепите — Streblidae, които са крилати и се срещат в Гърция (при по-топъл климат). Гръбначните животни в българските пещери са малко. Понякога в тях се намират риби (от видове, които живеят и на повърхността; в европейските пещерни води слепи риби досега не са намерени). Рядко попадат жаби и ларви на дъждовници, в пещерните входове гнездят скални гълъби, лястовици, а в дълбоките пропасти и хайдушки гарги (Pyrrhocorax graculus). Тази интересна птица е защитена от закона и колониите й трябва да се пазят от пещерняците. В много от пещерите дълбоко навлизат мишки, съсели, лисици и други бозайници. Най-интересни за биоспелеологията са обаче прилепите (Chiroptera). От тях в българските пещери са установени 24 вида (5 от семейството на подковоносите Rhinolophidae, 1 от Miniopteridae — дългокрили и 18 от сем. на гладконосите Vespertiolinidae). Големи колонии образуват пещерният дългокрил (Miniopterus schreibersi) и двата вида едри прилепи от род Myotis ( M . myotis - голям нощник и M . blythi — остроух нощник). Останалите са по-редки. Нашата страна е един от последните резервоари на прилепи в Европа, с все още запазени многохилядни летни и зимни колонии. Тези забележителни летящи бозайници силно намаляват в Централна Европа и са навсякъде под закрила. Те са извънредно полезни, а гуаното им играе важна роля като хранителна среда за много пещерни животни. Пръв дълг на всеки пещерняк е да опазва прилепните колонии. Посещения, особено на големи групи, в прилепни пещери като Парниците при Бежаново, особено през юни и юли, когато прилепите се размножават, както и безпокоенето на зимуващите колонии, са крайно нежелателни. Всеки пещерен клуб трябва да поеме надзора и защитата на прилепните пещери в своя район.

 

Троглобионтни и стигобионтни животни в българските пещери

( включени са и някои по-забележителни троглофили )

Тип Annelides - Прешленести червеи

Разред Oligochaeta

Сем. Haplotaxidae

Delaya [Pelodrilus, Haplotaxis ] bureschi ( Michaelsen ) - Темната дупка (гара Лакатник). Стигобионт.

Разред Hirudinea - Пиявици

Сем. Erpobdellidae

Dina absoloni Johansson - Диневата пещ (с. Гинци). Стигобионт.

D . lineata arndti Augener – Сухата яма (с. Дружево). Стигобионт.

 

Тип Mollusca - Мекотели

Клас Gastropoda - Охлюви

Разред Basommatophora

Сем. Zonitidae

Spinophallus [по-рано Lindbergia ] uminskii ( Riedel ) – Птичата дупка (с. Черни Осъм). Троглофил?

Balcanodiscus frivaldskyanus ( Rossmaessler ) – Тилки ини (с. Островица), Хасарската пещера (с. Долна Снежинка). Троглофил.

Сем. Hydrobiidae

Belgrandiella hessei A . J . Wagner – Т e мната дупка (гара Лакатник).

Стигобионт.

B . bulgarica Angelov – Извора (с. Полатен). Стигобионт.

Pontobelgrandiella nitida ( Angelov ) - Извора (с. Полатен). Стигобионт.

Saxurinator bureschi ( A . J . Wagner ) - Т e мната дупка (гара Лакатник). Стигобионт.

S . copiosus ( Angelov ) - Извора (с. Полатен). Стигобионт.

Insignia macrostoma Angelov – Извора (с. Полатен). Стигобионт.

Cavernisa zaschevi ( Angelov ) – Душника (с. Искрец). Стигобионт.

 

Тип Arthropoda - Членестоноги

Клас Crustacea - Ракообразни

Разред Bathynellacea

Parabathynella stygia Chappuis – Понора (с. Чирен). Стигобионт.

Разред Ostracoda - Остракоди

Сем. Candonidae

Pseudocandona eremita ( Vejdovsky ) - Т e мната дупка (гара Лакатник). Стигобионт.

Разред Copepoda

Подразред Cyclopoida

Сем. Cyclopidae

Cyclops bohater ponorensis Naidenow et Pandourski – Каците (с. Зимевица). Стигобионт.

Diacyclops chappuisi Naidenow et Pandourski – Хайдушката пещера (Земен), Духлата (с. Боснек). Стигобионт.

D . haemusi Naidenow et Pandourski – Каците (с. Зимевица). Стигобионт.

D . strimonis Pandourski – Духлата, Живата вода (с. Боснек). Стигобионт.

D . stygius ( Chappuis ) – Душника (с. Искрец). Стигобионт .

D . clandestinus ( Kiefer ) - Душника ( с . Искрец ), Темната дупка ( гара Лакатник ), Водната пещ ( с . Липница ). Стигобионт .

D . pelagonicus saetosus Pandourski – Душника ( с . Искрец ). Стигобионт .

Speocyclops rhodopensis Pandourski – Сбирковата пещера ( Чепеларе ), Ледницата ( с . Гела ). Стигобионт.

S . d . demetiensis ( Scourfield ) – Яловица (с. Голяма Желязна), Бруношушинската пещера (с. Горталово). Стигобионт.

S . infernus ( Kiefer ) – Ръжишката пещера (гара Лакатник), Леденика, Беляр (Враца), 25 години "Академик" (с. Горно Озирово), Хайдушката пещера (с. Девенци), Топля, Яловица (с. Голяма Желязна). Стигобионт .

S . lindbergi Damian – Църквище, Марина дупка, Тръвнината ( с . Брезе ) , Езерото ( с . Габаре ) , Темната дупка ( с . Беренде Извор ) , Безименна 22 ( с . Карлуково ) , Мечата дупка ( с . Желен ) , Хайдушката пещера ( с . Девенци ) , Душника ( с . Искрец ). Стигобионт .

Acanthocyclops iskrecensis Pandourski – Елата ( с . Зимевица ), Диневата пещ ( с . Гинци ). Стигобионт . Познат също и от карстови извори .

A . propinquus ( Plesa ) – Пещерата на Бай Боре, Джераница, Живата вода ( с . Боснек ). Стигобионт .

A . radevi Pandourski – Ямата, Водната пещера ( гара Церово ). Стигобионт .

A . balcanicus Naidenow et Pandourski – Рушовата пещера (с. Градешница). Стигобионт.

Подразред Harpacticoida

Сем. Canthocamptidae

Elaphoidella cavernicola Apostolov - Зиданка (с. Карлуково). Стигобионт.

E . karamani latifurcata Apostolov – Орлова чука (с. Пепелина). Стигобионт .

Е . balcanica Apostolov – 25 години " Академик " ( с . Горно Озирово ). Стигобионт.

E . pandurskyi Apostolov – Академик, Духлата (с. Боснек). Стигобионт.

Stygoelaphoidella stygia Apostolov - Водната пещ (с. Липница), Лястовица (с. Гложене). Стигобионт.

S . bulgarica Apostolov – Драшанската пещера (с. Драшан). Стигобионт.

S . elegans Apostolov – Марина дупка (с. Брезе), Църквище, Душника (с. Искрец). Стигобионт.

Maraenobiotus bulbiseta Bassamakov et Apostolov – Имамова дупка (с. Ягодина). Стигобионт.

M . parainsignipes Apostolov - Душника (с. Искрец). Стигобионт.

Nitocrellopsis intermedia ( Chappuis ) – Хайдушката пещера (Земен). Стигобионт.

Разред А mphipoda - Мамарци

Сем. Gammaridae

Niphargus ablaskiri georgievi St . et G . Karaman – Попската пещера и Урушка маара (с. Крушуна), Стълбица (с. Кърпачево), Рушовата пещера (с. Градешница). Стигобионт.

N . jovanovici St . Karaman – Шокьовец (с. Черкаски), Сушица (с. Студено Буче). Стигобионт.

N . cepelarensis St . et G . Karaman – Сбирковата пещера (с. Проглед). Стигобионт.

N . pancici vlkanovi St . et G . Karaman – Живата вода (с. Боснек). Стигобионт.

N . puteanus C . L . Koch – Сбирковата пещера (с. Проглед). Стигобионт.

N . bureschi Fage – Фалковската пещера (с. Фалковец), Големата Микренска пещера (с. Микре), Темната дупка (гара Лакатник), Темната дупка (с. Беренде Извор), Задъненка, Скравеника (Карлуково), Птичата дупка (с. Черни Осъм), Лепеница (Велинград), Диневата пещ (с. Гинци), Драшанската пещера (с. Драшан), Поповата пещера, Старата продънка и Моравата (с. Габаре), Големи печ (с. Върбово), Горното езеро (с. Бресте), Беляр (Враца), Конджова круша (с. Чирен), Звънкова дупка (с. Лиляче), Елата (с. Зимевица), Тръвнината (с. Добравица), 25 Години "Академик" (с. Долно Озирово). Стигобионт.

N . pecarensis St . et G . Karaman - Големи печ (с. Върбово), Водни (Башовишки) печ, гара Орешец. Стигобионт.

Разред Isopoda - Мокрици

Подразред Asellota

Сем. Stenasellidae

Protelsonia bureschi ( Racovitza ) – Темната дупка при Беренде Извор. Стигобионт.

P . lakatnicensis ( Buresch et Gu e orguiev ) – Темната дупка при гара Лакатник. Стигобионт.

Подразред Flabellifera

Сем. Cirolanidae

Sphaeromides bureschi Strouhal – Bo дната пещера (гара Церово), Душника (с. Искрец), Тошова дупка (с. Стояново). Стигобионт.

S . polateni Angelov – Извора (с. Полатен). Стигобионт.

Подразред Oniscidea

Сем. Styloniscidae

Cordioniscus bulgaricus Andreev – Бойчовата пещера (с. Логодаш). Троглобионт.

C . schmalfussi Andreev – Змиин борун (с. Мостово), Шепран дупка (с. Белица). Троглобионт.

Сем. Trichoniscidae

Bureschia bulgarica Verhoeff – Темната дупка (гара Лакатник). Троглобионт.

Balcanoniscus corniculatus Verhoeff – Хайдушката дупка (гара Карлуково), Рушовата пещера и Джебин трап (с. Градешница), Ямата (гара Церово), Разрушената пещера, Шипочината, (гара Кунино), Планинец, Партизанската пещера (с. Гложене). Троглобионт.

B . minimus Vandel – Парниците (с. Бежаново), Данчова дупка (с. Ъглен). Троглобионт.

Rhodopioniscus beroni ( Vandel ) – Топчика и Ямата (с. Добростан), Ахметьова дупка (хижа Марциганица), Шепран дупка (с. Белица), Змиин борун (с. Мостово). Троглобионт.

Trichoniscus bulgaricus Andreev – Юлен Ере 2 (с. Христо Даново). Троглобионт.

T . rhodopiense Vandel – Самара (с. Рибино), Боевската пещера (с. Боево), Златната яма (с. Кремен), Карагук (с. Тютюнче), Змиин борун (с. Мостово), Крайпътната пещера (с. Смилян), Айна ини (с. Рибино), Бялото камене (с. Брезе при Девин), Хасарската пещера (с. Горна Снежинка), Безименна пещера (с. Светулка), Надарската пещера (с. Кремене), Рупата (с. Егрек). Троглобионт.

T . valkanovi Andreev – Сърпийската пещера, Киречницата (с. Кости). Троглобионт.

T . petrovi Andreev – Бялото камене (с . Брезе при Девин ), Пирковската пещера ( с . Добростан ). Троглобионт.

T . anophthalmus Vandel – Мътница ( с . Бели Извор ), Студената дупка и Езерото (гара Черепиш), Мишин камик, Врелото и Айдучката дупка (с. Превала), Татарска дупка (с. Репляна), Парасинската пропаст (с. Белимел), Тошова дупка (с. Стояново), Разрушената пещера ( с . Кунино ) . Троглобионт.

T . tranteevi Andreev (= T . anophthalmus intermedius Vandel ) – Тъмната пещера (с. Табачка). Троглобионт.

T . tenebrarum Verhoeff – Андъка (Дряновския манастир), Горник (с. Крушуна), Голяма Подлисца (Велико Търново), Деветашката пещера (с. Деветаки). Троглобионт.

T . bononiensis Vandel – Въркан (с. Дружба), Пърнак, Сухи печ и Пропаст (с. Орешец), Редака 1, Прелаз, Рушковица и Мечата дупка (с. Салаш), Яме 3, Яме 2 (с. Търговище), Крачимирското врело (с. Стакевци), Змийската пропаст (с. Крачимир), Фалковската пещера (с. Фалковец), Цанкиното врело (с. Гранитово), Хайдушката пропаст и Неприветливата (Горната пропаст)(Белоградчик), Печ (с. Горна Лука), Тъмни печ и Големи печ (с. Върбово), Янкулова дупка (с. Пролазница). Троглобионт.

T . garevi Andreev – Синьото езеро, Скока ( с . Драгана ) , Алчашката пещера ( с . Бежаново ) , Попската пещера, Горник ( с . Крушуна ) , Таньова пещера и Водицата ( с . Ъглен ). Троглобионт.

T . beroni Andreev – Братановската пещера ( с . Кости ). Троглобионт.

T. stoevi Andreev – Столетовската пещера (Шипченски проход ). Троглобионт.

Beroniscus capreolus Vandel – Парниците (с. Бежаново). Троглобионт.

Bulgaroniscus gueorguievi Vandel – Десни и Леви Сухи печ, Врелото, Водни печ (с. Долни Лом), Живкова дупка (с. Горна Лука), Врелото, Дупката в гламата, Айдучката дупка и Мицина дупка (с. Превала), Неприветливата (Белоградчик), Яме 2 (Търговище), Татарска дупка (с. Репляна), Пърнак (с. Орешец), Фалковската пещера (с. Фалковец), Меча дупка (с. Стубел). Троглобионт.

Bulgaronethes haplophthalmoides Vandel – Новата пещера (град Пещера), Сухата пещера (Велинград). Троглобионт.

Vandeloniscellus bulgaricus ( Vandel )(= Bulgaroniscus b .) – Тошова дупка (с. Стояново) (= Мътница при Главаци или Бели Извор). Троглобионт.

Tricyphoniscus bureschi Verhoeff – Хайдушка дупка, Овнарката, Безименна 22 и Чердженица (Карлуково), Водната пещ, Козарника и Банковец (с. Липница), Леденика (Враца). Троглобионт.

Hyloniscus flammula Vandel – Магура, Магура 2 и Варницата (с. Рабиша). Троглобионт.

Alpioniscus sp . [ sub « Illyrionethes »] – Стършелица (с. Голешево). Троглобионт.

Клас Arachnida - Паякоподобни

Разред Opiliones - опилиони, сенокосци

Подразред Cyphophthalmi - късокраки сенокосци

Сем. Sironidae

Siro beschkovi Mitev – Хайдушката пещера (с. Девенци). Троглобионт.

Tranteeva paradoxa Kratochvil – Рушовата пещера (с. Градешница), Топля (с. Голяма Желязна). Троглобионт.

Подразред Laniatores

Сем. Phalangodidae

Paralola buresi Kratochvil - пещерите при гара Лакатник (Козарската пещера, Свинската дупка, Темната дупка, Зиданката). Троглобионт.

Подразред Palpatores

Сем. Nemastomatidae

Paranemastoma ( Buresiolla ) bureschi ( Roewer ) – познат от 31 български пещери: Душника и Отечество (с. Искрец), Свърдело, Темната дупка, Зиданка и Яворецката пещера (Лакатник), Поройната дупка (с. Заселе), Соколската дупка (с. Лютаджик), Шамак (с. Бърля), Пропастта и Водната пещера (гара Церово), Радолова яма, Диневата пещ, Светата вода и Кривата пещ (с. Гинци), Мечата дупка (с. Желен), Гарванец, Змейова дупка, Резньовете, Леденика, Леденишка яма, Малката Меча дупка и Голямата Меча дупка (Враца), Хайдушка дупка (с. Бистрец), Меденик (мина Плакалница), (?) Съева дупка ( с . Брестница ), Китова кукла ( с . Дружево ), Елата, Колкина дупка и Каците ( с . Зимевица ), Радьова пропаст ( с . Миланово ). Троглобионт.

Разред Pseudoscorpiones - Псевдоскорпиони

Сем . Chthoniidae

Chthonius troglodites Redikorzev – Касапниците и Хайдушка дупка ( гара Карлуково ) , Хайдушката пещера ( с . Девенци ). Троглобионт.

Ce м . Neobisiidae

Neobisium ( Heoblothrus ) bulgaricum ( Redikorzev )( syn . Obisium subterraneum Red .) – Яловица ( с . Голяма Желязна ). Троглобионт.

N . ( H .) beroni Beier – Свинската дупка ( с . Лакатник ). Троглобионт.

N . ( Blothrus ) kwartirnikovi Mahnert – Духлата (с. Боснек). Троглобионт.

Balkanoroncus bureschi ( Redikorzev )(= Obisium bureschi Red ., = Balkanoroncus praeceps Curcic ) – Съева дупка (с. Брестница), Джебин трап (с. Градешница). Троглобионт.

B . hadzii Harvey (= Roncus bureschi Hadzi ) - Ръжишка пещера (гара Лакатник). Троглобионт.

Roncus mahnerti Curcic et Beron - Водна (Водната пещера)(с. Ботуня). Троглобионт.

Разред Araneae - Паяци

Сем. Leptonetidae

Protoleptoneta beroni Deltchev - Belimelskata peshtera (с. Бели Мел). - Троглобионт.

P . bulgarica Deltchev – Меча дупка (с. Лепица), Джурджина дупка (с. Ерден). - Троглобионт.

Сем. Linyphiidae

Troglohyphantes drenskii Deltshev – Сухата дупка, Лепеница (Велинград). Троглобионт.

Centromerus bulgarianus ( Drensky ) – пещерите Зиданка и Ръжишка пещера (гара Лакатник), Соколската дупка (с. Лютаджик), Беляр (Враца). Троглобионт.

Porrhomma microps ( Roewer ) – K улина дупка (Кривня), Самар даала (Воден), Приказна (Котел) . Троглобионт.

 

Myriapoda

Клас Chilopoda – Скрипи

Сем. Lithobiidae

Lithobius tjasnatensis Matic (= L . popovi Matic ) - Тясната пропаст (с. Мрамор), Деветашката пещера (Деветаки). Троглобионт.

L . stygius Latzel - Лепеница и Сухата пещера (Велинград), Юбилейна (Пещера), Модърската пещера ( Mo дър), Ледницата (Гела). Троглобионт.

L . lakatnicensis Verhoeff – Свинската дупка, Зиданка, Темната дупка (гара Лакатник), Новата пещера и Юбилейна (град Пещера), Стършелица (с. Голешево), Мечата дупка (с. Желен), Гребеньо (с. Долно Озирово), Ямата (с. Добростан), Пещерата в Селище (с. Черешовица), Дупката (с. Стубел), Меча дупка (с. Кожинци), Пещерата (с. Банкя), Бобошевската пещера (с. Бобошева), Пърнак (с. Орешец). Троглобионт.

L . rushovensis Matic , 1967 (= L . beschkovi Matic et Golemansky ) – Рушовата пещера (Градешница). Троглобионт.

L . bifidus Matic - Изворната пещера (с. Младежко). Троглобионт (?).

Eupolybothrus andreevi Matic – Водната пещера (гара Церово). Троглобионт.

 

Клас Diplopoda - Стоножки

Разред Glomerida

Сем. Doderiidae (= Trachysphaeridae auct .)

Trachysphaera orghidani lakatnicensis Tabacaru – Козарската пещера, Седмовратица и Свърдело (Лакатник), Тъмна дупка (с. Търговище). Троглобионт.

Разред Polydesmida

Сем. Polydesmidae

Brachydesmus ( B .) radewi Verhoeff – Промъкиняло (с. Долна Бешовица). Троглобионт.

Сем. Trichopolydesmidae ( Bacillidesmidae )

Bacillidesmus bulgaricus bulgaricus Strasser – Мишин камик (с. Горна Лука), Младеновата пещера (с.Чирен). Троглобионт.

B . bulgaricus dentatus Strasser – Драшанската пещера (с. Драшан). Троглобионт.

Сем. Anthroleucosomatidae

Bulgarosoma bureschi Verhoeff – Леденика, Беляр, Малката Меча дупка, Резньовете (Враца), Китова кукла (с. Дружево). Троглобионт.

Troglodicus tridentifer Guli c ka - Челечката (Човешката) пещера (с. Орехово). Троглобионт.

Rhodoposoma meridionale ( Tabacaru ) – Имамова дупка (с. Ягодина). Троглобионт.

Stygiosoma beroni Guli c ka – Манаиловата пещера (с. Рибново). Троглобионт.

Anamastigona lepenicae ( Strasser ) – Лепеница (Велинград). Троглобионт.

A . delcevi ( Strasser ) – Галерии и пещери при с . Парил . Троглобионт (?).

A . alba ( Strasser ) – Птича дупка, Куманица ( с . Черни Осъм ). Троглобионт.

Bulgardicus tranteevi Strasser – Банковица (с. Карлуково). Троглобионт.

Разред Callipodida

Сем. Schizopetalidae

Balkanopetalum armatum Verhoeff – Студената дупка (гара Черепиш), Водната пещера (гара Церово), Колибата (с. Беледие Хан), Душника (с. Искрец). – Троглофил.

B . rhodopinum Verhoeff – Новата пещера, Юбилейна (Пещера). Троглофил.

B . beshkovi Strasser – Топчика, Дружба, Ямата, Хралуп (с. Добростан), Гарваньовица (с. Турен). Троглофил.

.0 B . petrovi Stoev et Enghoff – Самара (с. Рибино), O гледалната пещера, или Айна ини (с. Рибино), Златната яма (с. K ремен). Троглофил.

Balkanopetalum bulgaricum Stoev et Enghoff - Стършелица (с. Голешево). Троглофил.

Разред Julida

Сем. Julidae

Typhloiulus bureschi Verhoeff – Мечата дупка (с. Желен), Поповата пещера, Моравата (с. Габаре), Безименна 22 (с. Карлуково), Сопотската пещера (с. Сопот), Николова яма (с. Долно Озирово), Падеж (с. Брезе), Параклиса (гара Бов), Тошова дупка (с. Стояново), Понора (с. Чирен). Троглобионт.

T . georgievi Verhoeff – Попската пещера (с. Крушуна). Троглобионт.

T . longipes Strasser – Беляр (Враца). Троглобионт.

T . staregai Strasser – Прелаз (с. Салаш). Троглобионт.

Serboiulus spelaeophilus Guli c ka – Шокьовец (с. Черкаски), Мраморната пещера (Берковица), Водни печ (с. Долни Лом), Яме 3, Тъмна дупка (с. Търговище), Редака 1, Редака 2 (с. Салаш), Тъмни печ (с. Върбово), Станишина дупка, Меджак дупка (с. Репляна), Змийската пропаст (с. Крачимир), Фалковската пещера (с.Фалковец), Занковска пещера (с. Белотинци). Троглобионт.

Клас Insecta - Насекоми

Разред Collembola - Колемболи

Сем. Entomobryidae

Pseudosinella bulgarica Gama - Столетовската пещера (Шипка), Приказна (Котел). Троглобионт.

P . duodecimocellata Handschin - Чердженица (с. Карлуково), Леденика (Враца), Водопада (с. Крушуна), Имамова дупка (с. Ягодина), Приказна, Дряновската пещера (Котел), Сбирковата пещера (Чепеларе), Прелаз (с. Салаш), Мурата (с. Илинденци), Падеж (с. Брезе), Яворецката пещера, Темната дупка, Ръжишка пещера (с. Лакатник). – Троглобионт.

P . kwartirnikovi Gama – Гурльова дупка, Таванчето ( с . Крушуна ), Столетовската пещера ( Шипка ), Овнарката ( с . Карлуково ) , Козарника ( с . Липница ). Троглобионт.

Сем. Onychiuridae

Onychiurus sensitivus Handschin – Леденика (Враца). Троглобионт.

O . vornatscheri Stach – Цанкиното врело (с. Гранитово). Троглобионт.

Protaphorura beroni ( Gruia ) – Венеца, Пропаст (с. Орешец). Троглобионт.

Разред Diplura

Сем. Campodeidae

Plusiocampa bulgarica Silvestri – Лепеница (Велинград), Яворецката пещера (с. Лакатник), Хвойненската пещера (Хвойна), Сбирковата пещера (с. Проглед), Харамийската дупка (с. Триград), Дупките (Чепеларе), Имамова дупка (с. Ягодина), . Троглобионт.

P . bureschi Silvestri ( syn . P . rauseri Rusek ) – Темната дупка, Ръжишката пещера (с. Лакатник), Водната пещера (с. Церово). Троглобионт.

P . beroni Bareth et Cond e – Магура (Рабиша), Въркан (Цар Петрово). Троглобионт.

P . cf . beroni I Bareth et Cond e – Новата пещера (Пещера). Троглобионт.

P . cf . beroni II Bareth et Cond e – Падеж (Брезе). Троглобионт.

P . gueorguievi Bareth et Cond e – Топля (Голяма Желязна). Троглобионт.

P . arbanisiensis Bareth et Cond e – Лясковската пещера (Арбанаси). Троглобионт.

P . vodniensis Bareth et Cond e – Водни печ (Долни Лом). Троглобионт.

Разред Orthoptera - Правокрили

Сем. Raphidophoridae

Troglophilus neglectus Krauss – много пещери в Западна България и в Родопите . Троглофил .

Разред Coleoptera - Твърдокрили

Сем . Carabidae - Бегачи

Duvalius ( Paraduvalius ) balcanicus ( J . Frivaldzsky ) – Пещера в Шипченския балкан . Троглобионт.

D . ( P .) beroni Gu e orguiev – Тошова дупка ( с . Стояново ). Троглобионт.

D . ( P .) bulgaricus Knirsch - Змейови дупки ( с . Хитревци ), Куминчето ( с . Генчевци ). Троглобионт.

D . ( P .) bureschi Jeannel - Лепеница ( Велинград ). Троглобионт.

D . ( P .) garevi Casale et Genest - Синьото езеро ( с . Драгана ). Троглобионт.

D .( P .) joakimovi Gueorguiev – Стойкова дупка 1 (Славянка). Троглобионт.

D . ( P .) karelhurkai Farkac - Еркюприя (с. Мостово). Троглобионт.

D . ( P .) kotelensis Genest – Приказна (Котел). Троглобионт.

D . ( P .) legrandi Genest - Калугерова дупка (с. Арбанаси). Троглобионт.

D .( P .) nedelkovi Gueorguiev - Троглобионт.

D . ( P .) papasoffi Mandl – Темната дупка, Зиданка, Пясъчната дупка (гара Лакатник). Троглобионт.

D . ( P .) pretneri Gu e orguiev – Мечата дупка ( с . Желен). Троглобионт.

D . ( P .) regisborisi Buresch – Яловица ( с . Голяма Желязна ). Троглобионт.

D . ( P .) zivkovi Knirsch – Леденика, Малката Меча дупка, 25 години Академик ( Враца )( syn . D . ( P .) zivkovi deltshevi Gu e orguiev ) – Малката Невестина пропаст ( Враца ). Троглобионт.

D . ( P .) petrovi Gueorguiev – Зандана (с. Долно Черковище), Хасарската пещера (с. Горна Снежинка) . Троглобионт.

D . ( P .) pirinensis Gueorguiev - Шаралийската пещера (Пирин). Троглобионт.

D . ( Duvaliotes ) beshkovi Coiffait - Меча (Лисича) дупка (с. Страдалово). Троглобионт.

Pheggomisetes buresi buresi Knirsch – Леденика, 25 години Академик (Враца). Троглобионт.

Ph . buresi medenikensis Knirsch – Меденик (гара Елисейна). Троглобионт.

Ph . globiceps globiceps Buresch - Душника (с. Искрец). Троглобионт.

Ph . globiceps breiti Mandl – Диневата пещ, Светата вода, Кривата пещ (с. Гинци). Троглобионт.

Ph . globiceps georgievi Z . Karaman – Пропаст 30 (с.Карлуково). Троглобионт.

Ph . globiceps lakatnicensis Jeannel – Темната дупка, Зиданка (гара Лакатник), Радьова пропаст (с.Миланово), Колкина дупка (с.Зимевица), Големата Меча дупка (Враца), Говедарската дупка (с.Чирен). Троглобионт.

Ph . globiceps stoicevi Gu e orguiev – Елата (с.Зимевица), Невестина пропаст (Враца). Троглобионт.

Ph . globiceps karlukovensis Genest – Безименна 84 (с.Карлуково). Троглобионт.

Ph . globiceps ilandjievi Gu e orguiev – Балабанова дупка, Малата Балабанова дупка, Граничарската пропаст (с.Комщица). Троглобионт.

Ph . globiceps mladenovi Gu e orguiev – Малката Меча дупка, 25 години Академик (Враца). Троглобионт.

Ph . globiceps cerovensis Gu e orguiev – Ямата, Пещерата, Пропастта (гара Церово). Троглобионт.

Ph . radevi radevi Knirsch - Леденика (Враца). Троглобионт.

Ph . radevi tranteevi Gu e orguiev – Сухата яма (с.Дружево). Троглобионт.

Rambousekiella ledenikensis Knirsch - Леденика (Враца), Гребеньо (с.Долно Озирово). Троглобионт.

Сем. Cholevidae ( Catopidae , Leiodidae )

Beronia micevi Gu e orguiev – Неприветливата, Хайдушката пропаст (Белоградчик). Троглобионт.

B . andreevi Giachino et Gueorguiev – Троглобионт.

Beskovia bulgarica Gu e orguiev – Студената дупка, Серапионовата пещера (гара Черепиш). Троглобионт.

B . beroni Giachino et Gueorguiev – Козарската пещера (гара Лакатник). Троглобионт.

Hexaurus merkli ( J . Frivaldzsky ) – Пещерата под връх Куруджа (?). Троглобионт.

H . schipkaensis Zerche – Столетовската пещера (Шипка). Троглобионт.

H . similis ( J . Frivaldzsky ) – Пещера в Шипченския балкан (?). Троглобионт.

H . paradisi Zerche – Хан Маара (хижа Рай). Троглобионт.

H . beroni Giachino et Gueorguiev – Троглобионт.

Netolitzkya jeanneli jeanneli Buresch – Бачо Киро (Дряновския манастир). Троглобионт.

N . jeanneli matroffi Jeannel – Лясковската пещера, Калугерова дупка (с.Арбанаси). Троглобионт.

N . maneki maneki J . M u ller - Змейови дупки (с.Хитревци), Куминчето (с.Генчевци). Троглобионт.

N . maneki iltschewi Jeannel – Голяма Подлисца (с.Беляковец). Троглобионт.

Radevia hanusi Knirsch (= Vratzaniola pandurskii Dupr e)- Леденика, Безименна, Змейова дупка I , Змейова дупка III , Пропаст 13, Булина дупка, Големата Меча дупка, Радьова пропаст, 25 години Академик, Барките No 9 (Враца). Троглобионт.

Rhodopiola cavicola Gu e orguiev – Сипея (Бачковски манастир). Троглобионт.

Bathyscia raitchevi Casale , Giachino et Etonti – Имамова дупка (Ягодина). Троглобионт.

Tranteeviella bulgarica Pretner - Рушовата пещера (с. Градешница), Варовит (с. Малка Желязна). Троглобионт.

Bureschiana drenskii Gu e orguiev – Тилкиини (Островица), Хасарската пещера

(с. Горна Снежинка). Троглобионт.

Bureschiana cf . thracica

Balcanobius etropolensis Gu e orguiev – Безименната пещера I , Захлупена дупка, Нейкова дупка (Етрополе). Троглобионт.

Genestiellina gueorguievi ( Giachino ) – Яловица и Топля (с. Голяма Желязна). - Троглобионт.

Beroniella tetevensis Giachino et Gu e orguiev - Дядо Драгановата пещера (Тетевен). - Троглобионт.

Gueorguievella petrovi Giachino et Gueorguiev – Троглобионт.

Сем. Curculionidae - Хоботници

Troglorhynchus beroni Angelov - Инкая (с. Цвятово, Кърджалийско). Троглобионт.

T . gueorguievi Angelov - Яловица (с. Голяма Желязна). Троглобионт.

T . angelovi B . Gu e orguiev – Зандана (с. Долно Черковище). Троглобионт.