Чудейки се къде да ходим, Кемал предложи да идем до хижа Соколна и да огледаме пущинаците. С моя лек опит в района, знаех че за два дена ще е само оглеждане - там са едни дерета, урви и драки и предвиждането от точка А до Б извън пътеките отнема часове.
Все пак тръгнахме, и без това нямаше други предложения за тия два дни. До хижа Соколна пътя е много приятен - не много стръмен и не много дълъг. Мислех да използваме хижата за лагер, оставихме багажа и поехме нагоре. Тъй като тръгнахме късно, решихме само да обиколим и да набележим къде да ходим на другият ден. Общо взето пейзажа нямаше промяна от този в моите спомени - стръмни скалисти дерета, обрасли с драки през които и пияни диви прасета не биха минали. Направихме някакъв план за другият ден и се прибрахме в хижата.
На другият ден, избегнали опита за алкохолно отравяне от хижаря вечерта, тръгнахме към заветните дерета. Общо взето нищо интересно не открихме, то и не влизахме много по деретата, но замислихме пъклени планове за по-дълги ходенията само по деретата.
Отгоре ни дават знак къде са пещерите
Призрачната гора - последствията от пожара миналата година
