Решихме да направим поредния опит да достигнем дупката която се намира по средата на входния отвес в „Мъгливият сняг“. Събрахме се лека междоклубна група - Таньо и Станислав от Стара Загора, Мирослава от ПК„Хелектит“ и Вихрена от ПКСУ„София“ която се моташе из Стара Загора.
Почти без жертви успяхме да се справим с опитите на работници и тежка пътно-строителна техника в Елено-Твърдишкия проход да се сблъскат в нас. Тръгвайки по черния път се оказа - че са много черни пътища и използвайки научно-приложния метод „май тоя беше, е да ти *** майката не е тоя“, след време успяхме да нацелим правилния. Мирослава се опитваше да укроти търкалящия се багаж из Уазката, но след като разбра че единственото което постига е и тя да се търкаля се отказа.
Разхвърлихме багажа по поляната, хапнахме и взехме да се подготвяме да се обличаме за дупката. Решихме днес да е само туристическа обиколка из „Мъгливият сняг“, а утре да се мъчим да стигнем дупката в отвеса. Оказа се, че добри хорица са направили нова ограда около входа и то доста добра. Екипирането мина почти без проблеми. Спита в началото на камбаната който забихме при първото влизане преди 16 години и 11 месеца, и който търпим и сменяме от 16 години 10 месеца и 3 седмици, реши че е време да ни възнагради търпението - Станислав завивайки планката скъса болта(като екипирате с това момче му давайте къси и неудобни ключове). Оказа се, че някой добър човечец е предвидил, че Станислав ще екипира и скъса в точно този спит болта, и беше набил нов спит малко по-нагоре в дясно.
Оставих младежите да се шляят из дупката и тръгнах да излизам. Както си излизах и... видях една бая голяма дупка в средата на първия отвес. Или бяха обновили Матрицата и добавили нови неща, или нещо се беше отворило само, или съм вече доста изкукал и съм го забравил, или нещо друго. Пробвах да го достигна, но въжето ме спираше и реших друг път да се мъчим.
На другият ден след дългото сутрешно мотане тръгнахме да изпълняваме основната цел на идването ни. След няколко часа мъки, основно на Станислав, дупката все още беше недостижима и продължаваше де ни се присмива. Някой ден, някой ден или нощ ще те стигнем и ....
Събрахме си багажа от поляната и си тръгнахме. В Стара Загора като истински кавалери захвърлихме софиянките в мръкналото на магистрала да си ходят на стоп.

След две седмици проверихме дупката в първия отвес и се оказа че няма нищо, може би ако се поработи малко може да излезе нещо, но....

Спомените на Мирослава за приключението.

Снимки: Вихрена Нинова