Зората на спелеологията в Стара Загора е в далечната 1960 г. От няколко години Българския туристически съюз е получил възможност за самостоятелно съществуване. Заедно с възстановяването на отделните туристически дружества по места, започва учредяването и структурирането на отделните клубни формации там. Така започват да се учредяват клубове по алпинизъм, пещерно дело, ориентиране, воден туризъм и др. Колелото на историята се върти и в Стара Загора.
Туристическо дружество „Сърнена гора“ започва да организира своята дейност първоначално в областта на пешеходния туризъм, а после и за хората, проявяващи интерес към останалите планинарски спортове. Туристическите му редици се увеличават, а в главите на някои зрее идеята да направят в планината и нещо по-различно от поход. По възможност, или алпийско изкачване, или спускане в шеметна пещерна бездна, а защо не и двете екстремни прояви заедно. Така първата клубна формация на пещерняци е донякъде смесица между алпийско-пещерен клуб.
Сред основателите на пещерния клуб при Туристическо дружество „Сърнена гора“ са Дамян Кънчев, Георги Данаджиков (който е и първия председател на клуба), Недялка и Виолета Кирови, Георги Чорчопов, Грозьо Грозев, Елена Добрева и др. Първите клубни членове завършили официално курса „Пещерняк“ към тогавашната Републиканска комисия по пещерно дело са Грозьо Грозев и Д. Кънчев. Първоначално в пещерния клуб мирно съжителстват пещерняци и алпинисти. Зареждат се и първите експедиции, в които всички се потапят в особения чар на изследователството. Проникване и картиране, хидрология и климат, пукнатини и разломи, биология и археология, морфология на повърхностния и подземен карст, както и… всичко останало, което изпълва походните дневници. Първите спускания са в пропастните пещери на Старозагорски окръг, последвани от първите карти, геоложки и хидроложки характеристики на карстовите райони в Средна гора и Стара планина. Специализирани лекции пред клубните членове чете Иван Симеонов, учител по география в Търговската гимназия. Високата оценка която дава ръководството на Републиканската комисия на пещерния клуб в Стара Загора го нарежда твърде бързо сред първите в страната, наред с клубовете на Чепеларе, Русе и софийските туристически дружества „Черни връх“, „Иван Вазов“ и др.
Първоначално, дейността на клуба е ограничена от липсата на сведения за пещери в близките до Стара Загора карстови територии. През 1963 г. обаче, проведената спелеоложка експедиция на старозагорци в долината на р. Тъжа, в масива Триглав позволява да се съберат сведения за наличието на пещери там. На следващата година, втората спелеоложка експедиция с вече разширен състав, проучва долината на р. Соколна и открива и картира една няколко етажна пещера, наречена „Еделвайс“. Георги Чорчопов изчертава първата карта на пещерата и прави описание на геоморфоложките й характеристики, наличието на води и параметрите на микроклимата на атмосферата й. След това са проучени една малка пещера до Синанишката мандра (без да се картира), пещерата „Мечата дупка“ (с карта) и пещерата „Евкая“ до р. Габровница, за която в експедиционните дневници е отбелязано, че са видни артефакти, свързани вероятно със следи от живота на хората в праисторическата епоха. През 1965 г. Митко Иванов, Мария Василева, Дамян Кънчев и Георги Чорчопов картират югозападно от с. Борущица пещерата „Топлата дупка“ и правят карта на една пропастна пещера, намираща се северозападно от селото.
За съжаление, тази първа клубна формация, симбиоза между алпинисти и пещерняци не просъществува дълго. Защото членовете й са раздвоени в стремежите си да бъдат едновременно и пещерняци, и алпинисти, и ориентировачи, и водни туристи, пък и всичко останало, което възниквало и правило първи стъпки в дружеството. Но това е било невъзможно, защото времето на „енциклопедистите“ в световната спелеология отдавна било отминало вече. Усложняването на методите и средствата на спелеоложките изследвания постепенно предлага сериозен избор пред членовете на клуба – или спелеология, или нещо от останалите занимания. Изборът на повечето от тях най-вероятно е направен в полза на алпинизма и другите туристически спортове, защото спелеологията в Стара Загора потъва във водите на Лета за повече от две десетилетия. След 1966 г. за историята остава само клуба по алпинизъм.
Едва през 1980 г. в Туристическото дружество спонтанно възниква една десетчленна прониквачна група от пещерняци, основатели и ръководители на която са Алексей Стоев и Пенка Мъглова. (Три години по-рано, през 1976 г. А. Стоев, вече пещерняк с почти пет годишен стаж в пещерен клуб „Академик, Пловдив“ прави опит да предизвика интерес към спелеологията на тогавашното ръководство на ТД „Сърнена гора“ и след неуспеха на това начинание се преквалифицира през 1978 г. на алпинист). Близо пет години хората от групата сами осигуряват екипировката и съоръженията за проникване под земята. Всички участници членуват в ТД“Сърнена гора“ (клубовете по алпинизъм и туризъм), но чрез участие в учебни курсове към пещерен клуб „Академик“, Пловдив се подготвят системно за пещерняци. Техният качествен и количествен състав нараства дотолкова, че позволява през 1984 г. да се организира и създаде първият самостоятелен клуб по пещерно дело към ТД „Сърнена гора“. На учредителното събрание през м. април, 1985 г. присъстват повече от 400 почитатели на подземните красоти и приключения, гости от близки и далечни на Стара Загора градове, цялото ръководство на Българската федерация по пещерно дело, заедно с нейния председател д-р Петър Берон.
За първи председател на клуба е избран Алексей Стоев, който е и първия инструктор по спелеология (завършил курса за инструктори през 1978 г.). Дейни членове на клуба стават Петър и Ирина Космеви, Емил Караиванов, Димитър Минков, Мирослав Карабалиев, Иван Панев, Йордан Шишманов, Драгомир Каменаров. Организират и се провеждат многобройни пещерни експедиции. За привличане на нови последователи и разширяване на дейността започва ежегодното организиране на клубни курсове за млади спелеолози, провеждат се различни прояви с учебен, спортен и научен характер не само в Старозагорски окръг, но и различни райони на Стара планина и Родопите, Пирин и Странджа. Главното в работата по пещерите става изследването на подземния микроклимат, хидроложките режими, документирането на огромното подземно богатство от наскална пещерна живопис в пещерите край с. Байлово, Софийско и п. Магура край с. Рабиша, Белоградчишко. Написани са и публикувани първите научни доклади и статии, старозагорци участват и в първите си европейски и световни научни форуми по спелеология.
Създадена е дългосрочна програма за изучаване на карста и пещерите в Старозагорска област, набелязан е план за участие в републикански и регионални експедиции. Част от членовете на клуба започват да хвърлят „по едно око“ и навън, зад граница. Това скоро прераства в реално участие в състава на международни експедиции в Русия (1986), Куба (1988 г.), Полша (1990 г.), Украйна (1991 г.), Албания (1994 г.). И къде ли още не!?
Материалната база се модернизира, а всички тънкости на способа „техника на единичното въже“ за проникване в пропастни пещери се усвояват до съвършенство. Пещерняците от Стара Загора започват да печелят първи места в национални прегледи на спортно-техническите умения на пещерните клубове. Представителни отбори на пещерния клуб в Стара Загора печелят призови места в конкурсите за „Най-точна карта“, „За спелеоложко откритие на годината“ и др. Научни статии в областта на микроклиматологията, археоастрономията в карстови области, на обучението на пещерняци за любителски карстологически изследвания се появяват регулярно в национални и международни научно-методически списания и сборници. Повече от 120 научни статии в областта на климата, моделирането на физически процеси в спелеосреда, археоастрономията и методиката на обучение са направили достояние за спелеоложката общност малка част от огромната база данни събрана от подземните изследователи през годините. Основно, тези данни са посветени на карста, физиката на подземните явления и процеси, пещерни рисунки и релефи с астрономически и числов характер, на преживяванията на спелеолога (прониквач и изследовател!).
Натрупаният през годините опит прави реална възможността старозагорските пещерняци да обърнат погледите си и към пещерите в чужбина, осъществявайки няколко поредни самостоятелни експедиции. През 1988 г. в района на гр. Липтовски Микулаш, Словакия самостоятелна експедиция под ръководството на Алексей Стоев извършва редица прониквания в пропастни пещерни системи и извършва попътни микроклиматични и хидроложки наблюдения на пещерите в региона. През 1990 г., втора самостоятелна експедиция под ръководството на Кольо Колев прави прониквания в пещерите на Урал, разположени в района на гр. Челябинск, а през 1996 г. трета експедиция под ръководството на Алексей Стоев прави изследвания в карстов район на Албанските Алпи, северно от гр. Шкодра, Албания (в партньорство със спелеолозите от спелеоклуба в Мездра).
През 1992 г. се слага началото на Спортно-техническото състезание за изкачване на високата сграда на Областната администрация в Стара Загора (бившия Синдикален дом, с височина приблизително 45 м) чрез техниката на „единичното въже“. Днес това състезание се прави ежегодно през м. май и участниците в него се състезават за купата на Областния управител на Област Стара Загора. Представители на старозагорските спелеолози участват активно и в провежданите в страната прегледи и състезания на техническите и спортни умения на клубните членове: „Германка“, гр. Бургас, „Бачо Киро“, гр. Дряново, „Карлуковски карст“, с. Карлуково и др. Осъществяват се успешни участие в екстремни по скорост изкачвания на хотелите „България“ в гр. Бургас и „Родина“ в гр. София.
През последното десетилетие на ХХ век спелеоклубът преминава през няколко кадрови сътресения след оттеглянето на А. Стоев от председателското място. Младите „понасят кръста“ на своята отговорност, а за председатели в периода 1993 – 1996 г. последователно са избирани Кольо Колев, Жеко Иванов, Жорж Влайков, следвани от Димитър Нейчев (1996 – 1997 г.) и Светломир Кючуков (1998 г.). И докато се разбере от всички, че освен приятно прекарване в пещерите, по време на експедиции трябва да се свърши определено количество работа, поредния клубен състав и ръководство отиват в историята. При това заедно с някой друг карабинер, самохват или карбидка, останали „случайно“ за спомен в раниците на бившите вече пещерняци. В същото това време се постигат и най-големите успехи на научния екип на клуба, осъществил докрай мащабното изследване на проблема за климатичното райониране на пещерите в България, проучването и документирането на най-големите находища на пещерна монохромна живопис в п. Магура и пещерите край с. Байлово. Написани са десетки страници първокласни научни работи. Част от екипа взема участие в Световните спелеоложки конгреси в Будапеща, Унгария (1989 г. – А. Стоев, П. Мъглова, Вл. Пашовски) и Ла Шот Фон, Швейцария (1997 г. – П. Мъглова, А. Стоев), а така също и в Европейските конференции по спелеология в София (1980 г. – А. Стоев) и Брюксел, Белгия (1992 г. – А. Стоев, П. Мъглова). Усвоява се технологията на комплексните научни експедиции и се обогатява научната и техническа екипировка, отговаряща на изискванията за сериозна наука. Запечатват се на видео лента чудесата и законите, управляващи подземния свят, а видеофилмите участват на кинофестивали у нас и зад граница.
През есента на 1998 г. за председател на клуба е избран Ганчо Иванов, който подкрепен от Управителния съвет на ТД „Сърнена гора“ и Българската федерация по спелеология успява да обнови кадровия състав на клуба, стабилизира учебния процес за обучение на млади пещерняци и създава условия за развиване на инструкторския състав на клуба. През 1999 г. на свое Общо събрание пещерняците избират „Саламандър“ да бъде официалното име на клуба, юридически регистрирано през 2000 г. През периода 1998 – 2003 г. бе извършено комплексно изследване на пещерите в карстовия район на Твърдишкия дял на Стара планина, заедно с организирането на две Национални пещерни експедиции в района през 2000 и 2001 г. Също така, през 2001 – 2002 г. бе извършено съвместно с пещерняците от град Кърджали и специалистите от Астрономическа обсерватория, Стара Загора и Института по тракология при БАН комплексно изследване на пещерното светилище „Тангардък Кая“, община Кърджали.
От 2002 г. председател на клуба е Деян Колев, а от 2008 г. Велко Велков. Особено дейни членове на клуба са спелеолозите Д. Нейчев, М. Колев, С. Колев, Д. Анев и др. Дейността им е ориентирана към подържането на едно постоянно активно ядро от отлично подготвени инструктори и пещерняци-прониквачи, от които при нужда да се образуват прониквачни групи с численост от 6 до 10 човека. За изследване на различни карстови райони и пещерни обекти в България.
Автор: Алексей Стоев
