Дневник на БГ групата  в 184-та експедиция в пещера Оптимистическая  по проекта „Запах Солнца“

 

Ден 1 – 02.01.2010

Дряново, 09:00

(Спас)Янев подрани  15 мин. Пловдивчани закъсняват 1 час.

(пише Станимира  на 03.01.2009 на паркинга на мола  в Чернивци

Защото Илиян е решил да си ушие модерен гащиризон в 06:23 сутринта и го довършва в 07:22, което води до по-нататъшното им закъсняване (бел.2/3 пловдивчани и 1/3 заралии). След пристигането им(ни) потегляме успешно. В колата сме само 4 човека, но не взимаме стопаджии, защото нямаше хубави по пътя. Ок. 12:30 успешно минахме Дунав мост, установявайки, че Искъро е по-дълбоко и Марица е по-широка.

На румънската граница минаваме без проблеми. Следва 10 часов преход на север. Ориентираме  се по полярната звезда, която е отбелязана на картата.

Единодушно заключаваме, че Румъния е голяма страна и че в България е по-хубаво. Спираме  на 2,5 бензиностанции за физиологични нужди на хората и колите.

На украинската  граница ни дават да попълним много  важни документи за имиграция, които приличат на командировъчни. Успешно се справяме с тях след кратка дискусия къде точно отиваме.

Вечерта спим в  Чернивци, в апартамента на Богдан Маркович. На ул. Головна 281. Ядем сърми, пием мастика и обсъждаме плана  за другия ден. Установяваме, че Жоро Стайчев е по-дезинформиран от нас. Тук трябва да спомена състава на експедицията – 8 души – 1 кола – Жоро Стайчев, Саша Янев, Руми Йотова, Таня, в нашата кола – Илиян, Павлин, Спас, Станимира (Блонди).

Ден 2 – 03.01.2010

Чернивци, Украйна

Ставаме в 8:20. Пием кафе и чай.

Отиваме до магазина за бонбони. След 10 минути в магазина решаваме да имигрираме в Украйна. Излизаме с нежелание от магазина и се товарим  в колите. Оказва се, че през нощта  багажът ни е нарастанал – в  нашата кола сме 5 човека, върху повечето от които са натрупани разноцветни торби с неизвестно съдържание. Засега не се е случило нищо друго, освен че стоим на паркинга пред мола и чакаме правещите последни покупки.

Ето потегляме.

(пише Спас  първата пещерна „сутрин“ в  чувала)

Чернивци се оказа интересен град. Достатъчно, за да разберем, че батериите на Блонди днес са в режим „не шибат“ и да не успеем да снимаме почти нищо. Пейзажът е панелен. Хората носят големи черни шапки а пък жените са или увити в балтони или нагласени (вкл. токчета на село).

(бел. Тази  химикалка ми скъса нервите  и мисълта. Ще се минава на  молив явно.)

На една газ  станция Илиян си поупражнява  усмивките на руски и потеглихме към украинската провинция. Багажът  в/у краката ни и на места супер  заледения път удължи пътуването, но някъде към 14:00 стигнахме в Короливка.

Последва операция „Стягане на багажа“, в която нашата роля беше сведена до едно нещо –  чакане. Украинските домакини ни привикваха в стаичката и за отличниците  имаше по една огромна торба, а  за скъсаните време за корекция. В крайна сметка никой не остана без „транс“. И точно когато решихме, че сме готови и ще потегляме ... нямахме водач. Пропуснах да разкажа за къщата. 2 стаи и кухничка м/у тях. Едната е съблекалня и склад, като гъстотата на населението в нея рядко пада под 3 пещерняка на квадратен метър. Втората стая е за шефовете – там пълнят торбите.

И така както  си лежахме и довършвахме последните запаси с храна, водача ни се появи  – потегляме!

УРААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА!

19:30 бяхме на входа.

(пише Станимира  първата пещерна „сутрин“ на  масата)

Дупката се оказа  далече от това, което очаквах (или  поне се надявах да бъде). Знаехме, че има малко пълзене и кал  в началото, а след това се подтичва. Кал ... имаше като във всяка нормална дупка, а пълзенето ... беше малко повече отколкото ни бяха казали (Спирам да пиша, защото ще ядем ориз с пиле и моркови ...

Уф ... много беше, но се справих, продължавам. Сега обявиха, че докато не се изяде снощната манджа няма да ставаме.)

И така ... Тесняци в които пълзим на 4 крака с прониквачка на гръб се сменят с тесни галерии , в които се провираме с 1 ръка напред. Прониквачката, която ми дадоха ми се опира в коленете и ми затруднява и без това мъчното подтичване след нашия водач Саня, който под звуците  на спокойна музика, разнасяща е от неговата MP3-ка бърза напред и се промъква през тесняците с лекота която изглежда неестествена за едрото му телосложение.

Тесняци, галерии, пак тесняци, на много места са прокопани коридори в които се придвижваме прави – тези преди нас са извършили наистина невероятно геройство, за да улеснят придвижването в пещерата.

Бързам след Саня и на моменти си мисля какво  правя в тази дупка. Ако трябва да се опише с една дума, тя е ... тясна. Останалите често се бавят по тесните места – големите торби изморяват много.

Тъкмо си мислех, че в тази дупка няма нищо интересно  и се появиха първите кристали. На много места има скулптури  от глина. Направихме почивка в лагер  Циклоп. После безкрайно провиране  и бързане напред. В момента в който бяхме капнали и умирахме за вода ни лъха миризма на ... лук – бяхме стигнали лагер Паук. Там почивахме, пихме вода, а обитателите на лагера не ни обърнаха никакво внимание, дори не ни казаха здрасти. Дотук бяха два часа. Оставаха още 4!

И отново последва провиране и бързане през тясните галерии.

Все по-често  се питах какво ли правя тук  – цялата пещера е много тясна  и на места непроходима – всичко е прокопано от хората. На много  места са оставенни кристали и  образувания, отчупени при работата. Като цяло се създава впечатление за нещо изкуствено, създадено от човека, а не за естествена пещера.

Ако след време  тук дойдат археолози, ще се запитат  какви ли богатства са търсели  древните хора, за да положат такъв  труд и да изградят толкова големи тунели. Тук личи естествения стремеж на човека да променя всичко до което се докосне ... С такива мисли в главата вървях, гледайки само ботушите на нашия водач.

Няколко почивки  ни дадоха нови сили, о като цяло бяхме  много изморени. На едно място Саня каза, че остава само 20 мин до лагера, а ние го приехме като лоша шега. Все пак знаехме, че времето за тези хора е относително понятие. Цял ден ни казваха „ей сега тръгваме“, в следствиее на което решихме, че „ей сега“ е мерна единица равняваща се на 5 часа. И ето ... в момента на най-голямото отчаяние усетихме миризмата, разнясаща се от „парк Серенгети“. Това, както се изрази Илиян е „най-сладката миризма на лайна, която съм подушвал“.

Лагерът има  всички удобства, които могат да съществуват под земята. Тъкмо  се настанихме и пристигнаха още обитатели. Започнахме да се занимаваме със собствените си нужди. Лягаме да спим.

Ден 3 – 04.01.2010

ПБЛ „Оазис“, пещера Оптимистическая

(пише Станимира  първата пещерна „вечер“ на  масата)

„В какво се забърках“

Ставаме в 13:30. Температура 12,3 C, влажност 99%.

Мотаме се, седим, ядем филийки, пием чай, мотаме се, седим  на масата, ядем моркови с ориз и  пиле. Сега се запознаваме. Часът е 4. Обличаме се и отиваме на обекта. Пътят до обекта е 20 минути ходене и  провиране през кристали. Минахме през зала България. Стигнахме до Обекта. Казаха ни да копаем. Започнахме да копаем напред, а един друг отиде да провери къде трябва. Напред копае Стас, а ние изнасяме кофи. Това продължава неопределено време. С течение на времето разбираме, че така е направена цялата пещера и ако искаме да стане 1вата по дължина трябва да се постараем. Може да се копае навсякъде, иска се само желание.

Дойде шефката  и каза да копаем другаде. Ние само кофи си подаваме, тия украинци копаят. Нямат умора. Един по 1 започваме да си задаваме въпроса „в какво се забърках“. Постоянно ни искат пусти ведра.

Пустите му ведра  нямат край .. и постоянно ги пълнят. Тези наистина са големи оптимисти. Кофенето продължава до безкрайност. Заплашват  ни, че ще копаем до 12. Това ни амбицира и до 10 и нещо приключваме. В лагера стоим до 2 и нещо.

Ден 4 – 05.01.2010

ПБЛ „Оазис“, пещера Оптимистическая

(пише Станимира  втората пещерна „сутрин“ на  масата)

Ставаме в 12:30. Сега е 2 и още нищо не се е случило.

Ден 5 – 06.01.2010 (час 00:06)

ПБЛ „Оазис“, пещера Оптимистическая

(пише Спас  втората пещерна „вечер“ на  масата)

Не знам кой  ден сме. Днес копахме/носихме кофи до към 23. Янев ни беше излъгал, че ще копаем до 2. Сега седим на масата – всъщност тук ще прекараме най-много време. Домакините готвят, ни се наливаме с чай и други неща. Появи се и бутилка ракия. Въртим я. Иначе работния ден мина неусетно. С Таня и Станимира и Янев пяхме и играхме. Добре де, носихме кофи, но и пяхме. Играхме и на думи – ААААА. Ако попадна в каторга ще се справям добре. Въобще този тип спелеология ми е малко противоречив. Не съм много доволен и от стратегията им за напредване, но хората изглежда знаят какво правят. За 40г. Са изкопали 235км пещера. Мога и още да пиша, но няма да се сега.

(пише Станимира  третия пещерен “ден“ нейде в лагаре)

Установихме, че Серьожа е много хубав. Мен  ме мъчи разстройство, затова ме оставиха в лагера.

Часът е 17:12. Нашите отидоха на обекта още в 16:00, а  последните руснаци преди 9 минутки  напуснаха лагера. Пооръчаха ми да сваря картофите в 10:00, затова си го записвам тук, за да не забравя. Стомахът ми се бунтува, но засега съдържанието му не напира да излиза навън.

17:24 - Капят капки  от тавана. Ами ... ако дойде  някакъв пещерен змей да ме  изяде?! Знам, че е малко възможно ... Ако ме няма в лагера, значи или ме е изял змея или съм се загубила.

17:27 – Или  коремът ми е отново се вълнува  или наистина идва змея.

17:28 – Вече  обмислям да ходя да  копая  с останалите. На 6 часа под земята  не е най-подходящото място  да те оставят сам. Пък и  капят зловещи капки отвсякъде. Май усещам миризмата на змея.

17:29 – Това  било от мен.

Дали да не се обадя по телефона някой да дойде  да ми прави компания. Отхвърлям  идеята. Докато дойдат вече ще са ме изяли  троглобионтите.

17:36 – Мисля,  че ще повърна.

17:54 – Не мога да си чуя мислите от този корем. Или не е той? Сега разбирам защо лежа. За да си пазя гърба. Освен ако не дойдат от земята?!

18:02 – За протокола  – взех 1 комплект батерии –  3бр. компл 1ви. Струва ми се, че  мойте са много слаби. Залитам.  Сега станах, ходих до тоалетна. Дали е вярно, че вкусовете под земята се променят? Ще пробвам да си сипя сол в чая, без да разбера.

19:01 – Телефонът  звънна. Вдигнах. Имаше грешка.

19:40 – Пробвам  бисквити с хрян – отпуши  ми носа, но не ми се струва  много люто. Вече избърсах масата и повечето паници и покривката. Скучно ми е, не искам да си лягам. Там капе.

19:49 – Хрянът  по баварски е доста лют.  Потекоха ми сълзи.

20:07 – Скучно  ми е. Изсипах помийната кофа. Разлях утайка от кафе в  кенефа. Поне мирише добре. Опитах от всичките тубички с подправки. Изсипах картофите в тенджера. Най-голямата е заета. Чудя се дали да не използвам нея?

21:17 – Отидох  за малко до спалния чувал  и съм заспала. Тия се прибраха  по-рано и ме изненадаха.

Картина на Troglodracodigger optimistichescum

06.01.2010 – 23:25

(пише Спас  третата пещерна „вечер“ на  масата)

Трети работен  ден. Явно не се справям добре –  на края на веригата съм. Това е живота – 1-ви ден копаеш, 2-рия си по средата  на кофите и на третия катериш купчина  пръст, за да изсипеш пълна кофа отгоре.

На отиване  водих в пещерата и Янев ни заведе до „Грот Хер Трантеев“ - уникално място! Пещерата взе да ми харесва  много. Разгледах картата и тези дни ще направим разходка из части  „Циклоп“.

Вече гаврътнахме 1 бутилка ракия и настроението се вдигна. Скоро е „Рождество“. В очакване на нещо специално от страна на домакините сме. Хвърчат телефонни разговори м/у различните лагери и повърхността. Аз си поръчах пица, но всъщност ще съм доволен и от пиво :-)

А да, опитах гречката най-накрая. Яко е. Супер основа за буламачи с майонези, горчици и хрянове.

Ден 7 – 08.01.2010 (час 01:00)

ПБЛ „Оазис“, пещера Оптимистическая

(пише Спас  четвъртата пещерна „вечер“  на масата)

Един добър  ден за Оптимистическката спелеология  отмина.

Но да се върнем около 24 часа назад.

3-дневни запаси  от ракия бяха жертвани в  чвст на Рождество. Имаше и  водка, и вино, и шампанско,  и мастика, и мента. Извикаха  хората от ПБЛ Паук и след 1 час дойдоха с китара. Не всичко  е за разказване от вечерта.

И така, след като почти не спах – постоянно се будих, а и се бях впечатлил повече от нужното от глупости. Така де, след като почти не спах, стана с идеята за разходка из частите Циклоп. Янев ми каза да си намеря другарче, питах Наташа, и след като никой от нашите не искаше попитах Сергей, който веднага се нави. Последва 3 часова разходка с 2 безславни опита да се снимат красоти, доста лазене, 1 почти изкатерена камина.

Върнахме се в лагера 5 мин преди контролното  време. Точно за обеда. Сервираха  поредната супа и след 30 мин чакане целия лагер да мине през кенефа потеглихме  за поредния 4ти работен ден.

08.01.2010 - 14:55

(пише Спас  петата пещерна „сутрин“ на  масата)

Отново се наредих  отзад на веригата – по руски  назовается цеп.  Засипаната вчера  галерия улесни изхвърлянето на кофите, но катеренето на купчината пръст в широчина точно колкото раменете си е гадно. Все пак дори не исках смяна и по едно време учих Миша на „Най-щастливия ден“. Точно беше свършила втората почивка и бях влязъл в ритъм и кофите спряха. Полежах си в/у изкопа и отпред ме викнаха. ПРОБИВ!

Всички се бяха наврели напред в новите части. Мира си намери лайно и основната група  от нашите се бяха скупчили около нея. Предавам молива на нея, че и без  това пише по интересно.

(пише Станимира  петата пещерна „сутрин“ на масата)

Денонощието ни вчера продължи от 2 часа до 5.05 –  успешно го удължихме.

(пише Спас  петата пещерна „сутрин“ на  масата)

Пак е Спас –  на Мира не и се пише.

Пролазих и  аз в Новите части и с Ляля и  Янев се навряхме в тясна галерия, но със свеж въздух отпред. Точно Янев копна и пролази и Наташа се провикна. Съвсем очаквано подходът „Юруш на маслините“ се оказа грешен и се стигна до ситуация „Дойде горския и ни изгони.“

Обратно в лагера неприлично рано. Наташа ни строи да се обличаме за разходка-екскурзия.

В крайна сметка от нашите бяхме само аз и Янев. Посетихме  зала Пукин, където нагледно видях как  се събира водата в пещерата. Необичайно за залата беше и големия обем на галериите. Понеже бяхме основно  украинска група и хората си се движеха със скорост, която за много от нас е тичане. Чак на 5-тия ден, но вече съвсем свикнах с начина на движение в пещерата – концентрация на 100%, гъвкавост също и пълна газ. Белезите по главата на Гена и отскока назад, придружен с псувня, който Стас направи веднага след като се нацепи централно в челото изкачайки от завой, затвърждават учудването ми от неизползването на каски. Вечерта бях счупен, но адски доволен – като след посещение на пещера.

Днес ни чака разширяване на входа към новите части. А трябва да ида да си взема прусяка, който вчера остана в тесняка на 78 репер.

Ден 8 – 09.01.2010 (14:45)

(пише Спас  шестата пещерна „сутрин“ на  масата)

Вчера беше 5тия  работен ден. Мина нормално. Кофи, кофи, кофи, няколко зари и обратно в  лагера. Аз пак си бях най-отзад  където положението стана напечено, защото галерията се стесни, но с чалъм всичко става. На връщане пробвах да навия нашата група за разходка по вчерашния мрашрут в Циклоп, но никой не пожела – ще се въздържа от коментар, че нали съм курсист. В крайна сметка тръгнах с групата украинци с които сме отзад на веригата. Поснимаха, поснимаха, пак поснимаха – абе има какво да се снима в тази пещера. Въпреки, че минахме по същия маршрут се оказа, че има какво да се види – Плафона. Огромен кристал, който вади различни цветове според осветлението отзад. Украинците бая поснимаха, та се надявам да стигнат и до нас снимките. Така и не си намерих прусяка и както Тамара се бъзикаше – явно ще се връщам.

В момента донесоха картираните нови части и украинците се съвещават върху картата.

Толкоз засега.

Ден 9 – 10.01.2010 (15:17)

Отидохме, копахме, засипвахме, носихме. Абе спелеологическа  изследователска дейност. Като последен реботен ден преметнахме 2 пъти повече кофи – информацията е от статистическа  служба Илиян. На отиване снимахме клип с фотоапарата на Жоро – силно се надявам сапунката да има микрофон – говорител със сигурност няма. С Мира направихме опит да заснемем „Пътят на кофите“ - очаквам с интерес резултата.

Колкото до работния ден – при мен беше разнообразно. Насипа беше в тясна галерия и изсипването на кофи на върха си беше приключение.  Въздухът в галерията беше ужасен, даже отпред се оплакаха, че бил свършил. И понеже беше последен ден, нашите най-накрая се навиха за разходка за снимки. За 3ти пореден ден ходих до Снеговика и в съседната галерия – Плафона е уникално яко.

На връщане  с Мира и Илиян искахме да минем  през Чоро Моро, но входа на нашата карта беше запушен. Бяхме уморени за обход  и минахме през грот Трантеев да поснимаме.

В лагера нищо интересно. Китарата си я прибраха в Паук преди няколко дни. Някои от хората си заминаха снощи, на други им събрах контактите, и така. Ядохме за 2ри път гречка, което си е екстра на фона на свършилата храна.

Има 1 тенджера супа, която никой не иска, но ще се изяде. А да, и 1 камара мръсни съдове, които нас чакат.

Кристални цитати:

От Серенгети  до Аазис – Аазис осрал се!

Мноу сте зле!

Тука е ебати  дупката!

Мамка му и вафла!