Бяхме решили да проверим едни дупки на мина Паисий, но Ванката срещнал Владо Пашовски и той му разказал, че е намерил голямо пропадане около връх Исполин, което можело да се окаже пещера, така че решихме да идем да го проверим. След обичайното дрънкане по телефоните и уговаряне се оказа, че всеки трябва да си носи освен обичайните джунджурии за дупка - джапанки и хавлия, че после ще ходим да си накиснем кокалите в банята на Павел баня.

И така в късното мъгливо утро на 31 януари се събрахме пред дружеството - д-р Владо Пашовски, Минчо Желев, Любо Янков, Ванката Аврамов, Таньо Марков и новият член на клуба, доктора на науките Дилян Георгиев. Пътуването беше доста комфортно - бяхме с буса на Владо а не с клубната Уазка. Пристигайки в село Ясеново установихме, че бариерата в началото на пътя не е заключена, което ни спести около час допълнително ходене. Пристигнахме в изходната точка и започнахме да си оправяме инвентара за дупката, който може би беше около една четвърт от всичкият инвентар на клуба. Владо се хвана за главата - то не беше ясно дали има дупка, а ние бяхме помъкнали сума ти въжета и железария. Разума надделя в нас и взехме само едно 30 метра въже, но все пак някои си облякоха пещерезоните. Тръгнахме по страничен неподдържан път, по-някое време стана толкова неподдържан, че чак изчезна. След време Владо показа склона и каза нагоре и настана едно дълго, дълго, много дълго катерене нагоре в сняг, мъгла и капки на топящият се сняг от дърветата. След около два часа и половина катерене, пъхтене, почиване и псуване, Владо каза че от тука трябва да тръгнем наобратно надолу и да търсим. Намерихме най-откритото, най-ветровитото и най-слънчево място и хапнахме, че от катеренето бая ни беше паднала захарта. След като хапнахме се пръснахме и тръгнахме или по-точно пързаляйки се, търкаляйки се, падайки и други надолу. След известно спускане и не намирайки нищо Владо реши, че в тоя сняг не може да си спомни къде точно беше пропадането и затова решихме да си ходим, че и банята да не артиса. Слязохме доста бързо до буса и стигайки до бариерата се оказа че са я заключили. След няколко неуспешни опита да е разбием (много здраво я бяха направили пущините), Владо, Любо и Дилян отидоха до селото да търсят кой държи ключа. След около половин час се върнаха с ключаря. Беше станало късно и банята в Павел баня беше затворила. След лек дебат дали да идем на басейн в Казанлък или да пробваме дали банята в Ягода работи, решихме да пробваме в Ягода. Банята работеше, така че си напарехме мощите.

Според Владо Пашовски пропадането е доста интересно, така че лято ще направим нов опит да го намерим.