На 21 януари 2010 година, след няколко седмична предварителна подготовка и няколкодневни опита за тръгване най-накрая потеглехме за „Мъгливият сняг“ с цел да изградим подземен лагер, и да набележим местата за проучване. Изненадващо тръгнахме доста бързо - нямаше го обичайното няколко часово мотане, лутане и други такива, даже и клубната Уазка реши да не прави проблеми. Групата представляваше - Слави Колев, Минчо Желев, Димитър Анев - Херо, Любо Янков и Таньо Марков, който пое тежестта на началник.
В 13 00 пристигнахме на Докса. Опита ни да съкратим пътя по-прекия път се оказа неуспешен - имаше доста сняг. Подредихме багажа, накиприхме се, и започнахме проникването. Слави тръгна да екипира отвеса, без никаква идея по каква система. Последните няколко години бяха правени опити да се направи нова система на входният отвес, но не беше ясно дали са завършени. Затова Слави реши да екипира по оригиналната система на първооткривателите. Общо взето по време на спускането и пътя до лагера не се случи нищо интересно. Бяхме решили да направим лагера в края на горната земя, преди началото на блокажа до отвеса на Оги. В 18 и 50 стигнахме място и започнахме подготовка на площадка за спане, маса и кухня. За няколко часа направихме лагера. Кръстихме лагера „Делфин“, заради мушамата за маса, която беше на делфинчета.
На другия ден 22, след обичайното протягане, пиене на кафе, ходене по нужда и други започнахме обикаляне из дупката. Обикаляхме около два часа и набелязахме няколко интересни места, по които да се работи. В 14 00 тръгнахме да излизаме. Около 16 и 30 всички бяхме излезли, нахвърлихме багажа в Уазката и ... започнаха проблемите. Поради теч в охладителната система бяха замръзнали маркучите, които подгряват газовият изпарител. Оказа се, че и бензиновата помпа не работи, появи се и снежна виелица. Нещата започнаха вече да влизат в норма за спелеоекспедиция. След няколко часа опити да размразим тръбите успяхме и направихме няколко опита да качим баира, но не успешни, бяха станали преспи сняг от виелицата. Преди това Слави и Херо бяха тръгнали да се прибират пеша. След като не успяхме да качим баира решихме да минем по долният път. Няколко пъти се разминахме на кантар с изсулване в дерето, но накрая стигнахме до главния път. Забрахме Слави и Херо, които бяха стигнали малко след кантона и отидохме в Твърдица да се почерпим и се обадихме на Денчо, който дойде да се видим. Докато се черпехме тръбите на изпарителя пак замръзнаха. Правихме опити да ги размразим, но не успяхме и криво-ляво с 20-30 километра в час стигнахме в три и половина в Стара Загора.
Въпреки всички перипети успяхме да изпълним плана - изградихме подземен лагер, от който да продължим проучванията в „Мъгливият сняг“.
