Реших да ида с Боян Петров до „Ледницата“ на Котел - хем да ги заведа, хем и да пусна дупката, че скоро не бях ходил в нея. Боян Петров и екипа му искаха да проверят зимната колония от прилепи, както и да съберат биологичен материал. Интересното беше, че пак аз съм водил човека направил последното преброяване на прилепната колония - Теодора Иванова през 1997 година.

Сутринта на 11 март, някакси се натъпкахме в малката кола на Боян и поехме към Котел. Времето не изглеждаше на хубаво - очакваше се топъл ден. Проблема на „Ледницата“ през този период е, че от топенето на снеговете още от входа започва река, която прави много трудно и опасно проникването в пещерата. Пещерата се пуска почти цялата на класика, и то по пътя на потока, и една че ставаш целият мокър, а и си е доста опасно.

В Балкана си имаше доста сняг - трябваше да оставим колата на около 2км от мястото на което се оставя обикновено. Стигайки до входа на пещера разбрахме, че имаме късмет - имаше река но тя беше замръзнала. След малко изпълнения в стил ледено катере, но без котки и ледени ръце започнахме проникването. Учените почти веднага започнаха да обръщат камъните и търсят буболечки.

Имах някакви спомени от първите си прониквания, че се пускаха две-три въжета на по-високите прагове, но след това все не можех да се сетя на кои точна трябваше да има въжета, и докато се сетим вече сме на дъното. Този път на един бая висок праг, женската част от нашият екип е достраша и пуснахме стълба. Продължихме спокойно, събирайки буболечки и стигнахме дънните части, където е колонията на прилепите. Боян Петров и екипа му взеха да ги броят, определят, мерят и други неща които правят учените с прилепите.

На връщане излязохме на спринт, за около 40 минути. След като стигнахме колата и се преоблякахме, ни чакаше тежък физически труд - бутане на кола по снежен стръмен път. Избутахме е и си тръгнахме от Котел - аз в Стара Загора, а Боян Петров и хората му към Дряново, където щяха да продължат с проучвания.

Таньо Марков