Доцент Дилян Георгиев, доктор на биологичните науки, катедра Екология и ООС,Биологически факултет на ПУ „П. Хилендарски“ и Регионален Природонаучен Музия – Пловдив

През 2015 година от мен и моя колега от Германия Петер Гльоер бяха описани седем нови за науката видове водни подземни охлюви (т. нар. стигобионти) от семейство Хидробииде, които са малки гастроподи с дължина едва няколко милиметра. Два от тези видове са и представители на нови за науката родове, които именувахме Microstygia (от микро – малък и стигия – на митичната река Стикс) и Kolevia (на името на Илчо Колев, който е пещерняк и естественик и най-важно събра вида и ми изпрати черупките по пощата). Илчо Колев, освен огромния материал от водни и сухоземни охлюви, който ми изпрати от района на природен парк «Русенски Лом» (и други места), беше открил и събрал още два нови за науката вида, които имат вече имената Bythiospeum iltchokolevi и B. iltchoi. Двата вида са събрани в наноси на чешми, изхвърлящи наноси и понякога черупки или живи охлювчета от подземни води. Както стана ясно от генетичните ни изследвания с проф. Андржи Фалньовски от Ягелонския Университет в Полша, тези охлювчета е по-коректно да бъдат отнесени към нов род – Devetakiola. Статията по този проблем е дадена за печат и се очаква да бъде публикувана тази или следваща година. Друг един вид беше събран от колежката зоолог и пещерняк Станимира Делева и от членове на Бургаския пещерен клуб от пещера Ледника при Злостен – Belgrandiella delevae. Генетичните ни проучвания на пещерните хидробииде с полските колеги този път показаха пък, че всички считани за белграндиела видове в България, би следвало да се отнесат към отдавна описания род от сръбския малаколог Радоман, Pontobelgrandiella. Статията за белграндиелите очакваме скоро в списание Journal of Conchology (London). Интересният вид от нов род Микростигия именувах на големият учен, зоолог, специалист по паяците, спелеолог и добър приятел и колега доцент Христо Делчев (а също и изобретател на първия самохват „ицолаз”!). Микростигията открих като празни черупчици в нанос на извор излизащ от скала по дерето на реката при с. Баня, Трънско до Сръбската граница в търсене на типовото находище на описания от доц. Ангел Ангелов преди години Belgrandiella bureschi. Не открих белграндиелата, но събрах още два нови вида от същия извор и ги кръстих в чест на любимите ми майка и съпруга. Колевията пък беше именуванта на България – Kolevia bulgarica, а материалът от нея Илчо Колев е събрал от извора Кална Мътница във Врачански Балкан. Статиите касаещи тези видове може да се намерят в списанията Historia Naturalis Bulgarica и Ecologica Montenegrina.