От 1 октомври 2013 година, в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ град Стара Загора, е изложена фотоизложба „20 години Български спелеоложки изследвания в Албания“. Представена е работа на българските пещерняци в Албания през периода 1991-2011 година.

След сума ти време най-накрая се наканехме и тръгнахме към Пчена. Основната идея беше да проучим дали пътя през мина „Паисий“ става за достигане на пещерата, да видим какво става вътре в пещерата, да разкъртим колкото може тесняка и да видим изворна пещера открита през 2010 от Денчо и Минчо.
И така на 15 септември тръгнахме към Балкана. Без проблеми стигнахме изходната точка с колата, нарамехме багажа и тръгнахме към Пчена. Според картите по стар път трябваше да минем 3 километра и да качим 300 метра денивелация. Без проблеми намерехме стария път, но беше толкова зле, че само пеша може да се мине. Оказа се, че пътя минава покрай изворната пещера която трябваше да търсим. Оставихме е за другият ден. Почти до върха оставихме пътя и тръгнахме по склона разглеждайки скален венец. Имаше интересни неща, но друг път.
В пещерата „Пчена“ отидохме първо да тесняка и къртихме докато свършиха батериите. Проверихме тъй нареченото „Пропаднало“, но то си стоеше на горе долу същото ниво. След това се навряхме в големият блокаж на входа, но и там се оказа че без копаене няма продължение.
На връщане видяхме, че около върха секат и решихме да минем по пътя, по който горските изкарват дървесината. Пътя беше добър за нещо високо проходимо и ни заведе до изходната точка. Следващият път по него с Уазката.
На другият ден отидохме да видим изворната пещера. Оказа се около 30 метра, с интересни места за евентуално продължаване. Всъщност от пещерата почти не извира вода, а извора е на около 10 метра встрани, но е част от системата. Следващият път като се ходи трябва да се внимава, че имаше пресни следи от мечка, може би ще зимува вътре. Пообиколихме наоколо, но нямаше нищо интересно и се прибрахме.

Повече снимки - тук.

Чудейки се къде да ходим, Кемал предложи да идем до хижа Соколна и да огледаме пущинаците. С моя лек опит в района, знаех че за два дена ще е само оглеждане - там са едни дерета, урви и драки и предвиждането от точка А до Б извън пътеките отнема часове.
Все пак тръгнахме, и без това нямаше други предложения за тия два дни. До хижа Соколна пътя е много приятен - не много стръмен и не много дълъг. Мислех да използваме хижата за лагер, оставихме багажа и поехме нагоре. Тъй като тръгнахме късно, решихме само да обиколим и да набележим къде да ходим на другият ден. Общо взето пейзажа нямаше промяна от този в моите спомени - стръмни скалисти дерета, обрасли с драки през които и пияни диви прасета не биха минали. Направихме някакъв план за другият ден и се прибрахме в хижата.
На другият ден, избегнали опита за алкохолно отравяне от хижаря вечерта, тръгнахме към заветните дерета. Общо взето нищо интересно не открихме, то и не влизахме много по деретата, но замислихме пъклени планове за по-дълги ходенията само по деретата.

Повече снимки - тук.

Отгоре ни дават знак къде са пещерите

Призрачната гора - последствията от пожара миналата година

Отдавна имахме идея да проучим района западно от мина „Паисий“. Преди години направихме някакво обикаляне над село Пчелиново, но нищо не открихме. Анатолий от Казанлък каза, че има две пещери не изцяло проучени в района на връх „Хождрян“ и рудник „Калоян“.
На 27 юли взех Анатолий и тръгнахме. Оставихме колата на мина „Паисий“ и поехме към връх „Хождрян“. Без проблем стигнахме върха и взехме да търсим едната дупка която била около върха. Не успяхме да е намерим, но намерехме други две - мънички. Продължихме към рудник „Калоян“. След известно лутане намерехме дупка с излизаща вода. След известно чудене решихме че това трябва да е рудника (като питахме после местните наистина се оказа, че е рудник „Калоян“). Обикаляхме още малко, но освен няколко изворчета, бликащи от гората нищо интересно не намерехме.
Района е интересен и ще трябва по сериозно да се походи.

Една от откритите дупки.

Друга от новооткритите дупки

Рудник Калоян