• Increase font size
  • Default font size
  • Decrease font size

Завръщане в Пчена

След сума ти време най-накрая се наканехме и тръгнахме към Пчена. Основната идея беше да проучим дали пътя през мина „Паисий“ става за достигане на пещерата, да видим какво става вътре в пещерата, да разкъртим колкото може тесняка и да видим изворна пещера открита през 2010 от Денчо и Минчо.
И така на 15 септември тръгнахме към Балкана. Без проблеми стигнахме изходната точка с колата, нарамехме багажа и тръгнахме към Пчена. Според картите по стар път трябваше да минем 3 километра и да качим 300 метра денивелация. Без проблеми намерехме стария път, но беше толкова зле, че само пеша може да се мине. Оказа се, че пътя минава покрай изворната пещера която трябваше да търсим. Оставихме е за другият ден. Почти до върха оставихме пътя и тръгнахме по склона разглеждайки скален венец. Имаше интересни неща, но друг път.
В пещерата „Пчена“ отидохме първо да тесняка и къртихме докато свършиха батериите. Проверихме тъй нареченото „Пропаднало“, но то си стоеше на горе долу същото ниво. След това се навряхме в големият блокаж на входа, но и там се оказа че без копаене няма продължение.
На връщане видяхме, че около върха секат и решихме да минем по пътя, по който горските изкарват дървесината. Пътя беше добър за нещо високо проходимо и ни заведе до изходната точка. Следващият път по него с Уазката.
На другият ден отидохме да видим изворната пещера. Оказа се около 30 метра, с интересни места за евентуално продължаване. Всъщност от пещерата почти не извира вода, а извора е на около 10 метра встрани, но е част от системата. Следващият път като се ходи трябва да се внимава, че имаше пресни следи от мечка, може би ще зимува вътре. Пообиколихме наоколо, но нямаше нищо интересно и се прибрахме.

Повече снимки - тук.

Pcena01

Pcena02

Pcena03

Pcena04

Pcena05

Pcena06

 

Из урвите на Соколна - 01-02 септември 2013

Чудейки се къде да ходим, Кемал предложи да идем до хижа Соколна и да огледаме пущинаците. С моя лек опит в района, знаех че за два дена ще е само оглеждане - там са едни дерета, урви и драки и предвиждането от точка А до Б извън пътеките отнема часове.
Все пак тръгнахме, и без това нямаше други предложения за тия два дни. До хижа Соколна пътя е много приятен - не много стръмен и не много дълъг. Мислех да използваме хижата за лагер, оставихме багажа и поехме нагоре. Тъй като тръгнахме късно, решихме само да обиколим и да набележим къде да ходим на другият ден. Общо взето пейзажа нямаше промяна от този в моите спомени - стръмни скалисти дерета, обрасли с драки през които и пияни диви прасета не биха минали. Направихме някакъв план за другият ден и се прибрахме в хижата.
На другият ден, избегнали опита за алкохолно отравяне от хижаря вечерта, тръгнахме към заветните дерета. Общо взето нищо интересно не открихме, то и не влизахме много по деретата, но замислихме пъклени планове за по-дълги ходенията само по деретата.

Повече снимки - тук.

Sokolna01

Sokolna02

Отгоре ни дават знак къде са пещерите

Sokolna03

Призрачната гора - последствията от пожара миналата година

Sokolna04

Sokolna05

Sokolna06

 

Връх Хождрян 27 юли 2013

Отдавна имахме идея да проучим района западно от мина „Паисий“. Преди години направихме някакво обикаляне над село Пчелиново, но нищо не открихме. Анатолий от Казанлък каза, че има две пещери не изцяло проучени в района на връх „Хождрян“ и рудник „Калоян“.
На 27 юли взех Анатолий и тръгнахме. Оставихме колата на мина „Паисий“ и поехме към връх „Хождрян“. Без проблем стигнахме върха и взехме да търсим едната дупка която била около върха. Не успяхме да е намерим, но намерехме други две - мънички. Продължихме към рудник „Калоян“. След известно лутане намерехме дупка с излизаща вода. След известно чудене решихме че това трябва да е рудника (като питахме после местните наистина се оказа, че е рудник „Калоян“). Обикаляхме още малко, но освен няколко изворчета, бликащи от гората нищо интересно не намерехме.
Района е интересен и ще трябва по сериозно да се походи.

vrHogryan01

Една от откритите дупки.

vrHogryan02

Друга от новооткритите дупки

vrHogryan03

Рудник Калоян

 

С дъх на мента, мащерка, диви ягоди, малини, боровинки и пещери

Само няколко дни са изминали от експедицията в парк Стенето , организирана от СК”Приста „ гр. Русе на 18-21.07.2013 и въпреки огромния обем работа „важен за човечеството”, който се извърши, все за това си мисля за леко натрапливия аромат на мента, за чай от мащерка и леко стипцивия, но неимоверно сладкия букет от вкусове на диви ягоди, малини и боровинки в устата ми. Абе лакомия до шия. И как да не мисля за това, като още първия ден (, а и следващия) от участието на СК „Саламандър” в експедиция Стенето 2, започна, като ме събужда силно щипещо гъделичкане по носа. Излизам от палатката, за да се разправя със злосторника , а насреща ми необезпокояван сам той стои и ми се кокори –цяла туфа с росна мента. Брей , вярно ,че дойдохме среднощ, вярно , че пълната луна вечерта не ме оставяше да откъсна поглед от нея, та не можах да огледам поляната, ама да си опъна палатката в този будилник ментата ( как само звъни и мирише росна мента напечена от утринно слънце), е най - лошото нещо за поспалана като мен. Пооглеждам се, пооглеждам се, навсякъде положението същото.

Дъното на дола(Чаушов дол) цялото покорено от нахлната мента. st01

Вниманието ми привличат леката суетня около сутрешния лагерен огън и неколцината ранобудни. Заплашвам ментата, че ще я направя на чай, ако ме събуди и утре и бързам да удостоя другите с присъствието си. От радост ме надариха с обилна закуска и най- вкусния чай на света, приготвен от 10-на билки, събрани малко по рано в утрото от склона край палатковия лагер, малко градска липа и щипка тайна.st02

Всичко овкусяваме с приятелско дърдорене и смях, В това време Сашо- организаторът ( СК „Приста”), снове измежду нас и прииждащите от палатките сънливи люде и се опитва да въведе ред. Не след дълго след като всички са вече будни, набитото око може да забележи, че сред привидния лек хаос от отпиващи чай, придърпващи сладкото и притоплящи се на огъня хора, се извършват и странични дейности, несвързани с трупането на мазнини за зимата- след глътка чай, някой набутва въже в прониквачка, някой си реже кашкавал и салам за филийката си, а остатъка скътва нанякъде, някой подрънква с „наръч” карабинери и примки в едната ръка, докато хвърля наръч дърва за да подхрани лагерния огън с другата и т.н. . И с всеки литър вода, който планинската река , пресичаща дола отнася, тези „ странични” дейности все повече вземат превес над похапването и в един момент хаосът от сънливи лица, се претворява в бодри групи пещерняци, всеки с определена задача, всеки съсредоточен в изпълнението и . Ето и първите групи тромаво се качват по склона над лагера. Тръгва и моята група. Настигаме едни , задминават ни други, всеки с различен темп според задачите, товара и състава( броя си). Вървя и аз ..., но на моменти по малко изоставам или по много... и съвсем егоиостично, отривисто бързам да накъсам шепа боровинки или отмъщавам на някоя ягода , която ми се червене насреща и се мисли за по хубава от мен. Подтичвам и настигам моите другари Яни ( СК Саламандър), Тошко( ПК Стринава), Миро( ПК Витен) и Чефо –( СК Варна) и се правя , че нищо не е станало. Не споделям.... ами как ще споделя току виж ми изяли боровинките или малините. Стефко (Варна) придвидливо е взел „книжка „ с карти и описание на пещерата, обаче както вън , така и вътре нещата през очите на „колегата” , правил описанието и през нашите собствени очи , а и през дистанцията на времето от 20-тина години, изглеждаха съвсееем различни. Въпреки това намираме пещерата. Седейки тама на входа , облъхната от хладния мирис на гнили листа и почва, поглеждам пръстите си морави от слънчеви плодове и се замислям за зелената трева , която газех преди малко , за аромата и звуците на лятото край мен и се чудя: „ За какво ми е да ходя сега там- в студеното , влажното място , без лъч светлина , без помен от лятото, оцветено единствено в безбройните нюанси кафяво?” Но сега гледам синините по ръцете и краката си, образували се къде поради младостта и неопитността ми, къде от лудешкия смях заради ,който и не доглеждах на моменти къде стъпвам, къде от ‘ удобните „ ръбати местенца които избирах за почивка и виждам отговора, като приказка. Приказка за млади хора , интересуващи се от природата, а не вкопчени с поглед в десктопа, млади хора проявяващи жертвоготовност , а не егоистично робуващи на материалните си прищевки, виждам хора с огромен опит, които забравят гордост и предрасъдъци, държат се като равни с всеки от групата, виждам как се топят и изчезват границите между поколенията, между хората. Кой си? От къде си? На колко си?- няма значение, всички в пещерата, са едно , всички работят за собствената си душа, но и за общото благо , чертаят се карти, за да останат и за поколенията , за другите. Създават се митове, приказки, които да превъзпитават, сам себе си превъзпитаваш , там доло ставаш по- друг , по –добър и го отнасяш това добро горе и за другите. „ Стигнах дъното на най- дълбоката пещера !” каза гордо и с блеснал поглед Тити ( СК Саламандър)и аз моментално, мислено стъпвам на дъното и, макар, че физически не успях. Смея се и се катеря по стръмните склонове с Камен( Приста) и Дидо ( Варна) по време на надземния им обход, когато ми разказват за него, въпреки ,че пристигнахме няколко дни след като са го правили. Въздъхвам на разказите на моите приятели Руми и Ивайло ( кандидат пещерняци), когато ми разказват ,колко красива е била „Голямата яма”,st03

представям си и благодаря на ум на Чеми, която с огромния си опит успява с лекота да открие удобния път , сред мрака в гладката скала, за да преведе моите неопитни другари по него,

st04

въздъхвам и пред красотата на Ямата, въпреки ,че и там не бях. Да, има много хубости там под земята и видими и невидими за очи. Стоя си насред 180-я метър на Малката яма и възклицавам пред един 400 кубиков камък от срутище, осъзнавам собствената си нищожност, но съм благодарна, че имам възможност поне да видя и да се опитам да обозра величието на природните сили. Не мога без слънцето, не мога без творенията му, но не мога да си представя живота си без покоя, равновесието и дивността на мрака там доло. Именно заради тази красотата, жадните обективи на Бранко, Стенли и Митака , непрекъснато и неуморимо жужат , в отчаян опит да я запаметят за вечността. Но е невъзможно. Вечността единствено наднича иззад очите и разказите на Ачо( СК Академик -Русе) и Камен( СК Приста), съзерцавали години наред цветовете, формите и чудесата на природата там.st05

Трябва да излизаме .. трудна раздяла, топлият влажен дъх на гората мами навън, но сърцата ни са в петите , ала не от страх, те ни теглят там, към дъното на пещерата. Излизаме ,сядаме , бъбрим уж весело, ала тази тежест в петите остава... вечната алчност на човека за още и още... И ето, че предложението не закъснява – ставаме бодро и се понасяме към следващата пещера, за още. Стигаме обаче до някъде, за съжаление изчерпаемите ми физически сили вземат превес над неизчерпаемия ни стремеж за подземни гледки.

Тихо, уморени и доволни се връщаме в лагера, Буш ( Приста) ни посреща размахвайки пред калните ни нослета , вкусните творения на Жужа- пресни , печени , полянски месеници с чеснова паста. Отхапвам и усещам брашнения аромат на ръцете на Жужа, бъркащи в нощвите насред поляната, примесени с мащерка и дъхави гори, пожертвали се за лагерния огън. Там са и усмихнатите Диди, Джунейт, Вили и ко. И приятелите са край мен, и любовта кротко напомня за себе си с тихия звънлив смях на Руми и Веси (СК Варна), сгушени в прегръдките на двамата левенти Ивайло и Дидо ( СК Варна).st06

Ноща бавно се стопява с къде реални , кеде леко пооцветени разкази за успехите и преживелиците от деня.

Новият и последен за експедицията ден започва уж с мързеливо прибиране на палатките, за да премине в трескаво събиране на лагера и бяг от внезапно залялата ни като цунами мъгла. Успяваме да я преварим и сядам на сред нея върху хълма, край успешно събрания багаж. Уж отдъхваме, ала нещо стяга сърцата ни. Няма ги още Сашо( СК Приста), Тихомир( СК Академик-Русе) и Стефан( СК Варна), последните работни пчелици на експедицията. Но не минава много време и засмените лица на героите разкъсват мъглата. Те носят пълни прониквачки с инвентар, както и с последната история , но само за тази експедиция.

Ние сламандрите нямаме търпение да чуем следващата и сами да вземем участие в нея, така, че ето ни отново стягаме прониквачки и раници и се готвим за път.

Снимки: Сашо Попов, Димитър Неделчев, Станислав Стефанов (ПК Приста) и Тодор Иванов (ПК Стринава)

 

Фотоизложба „Българо-китайска спелео експедиция „Гаолигонгшан 2011“

От 20 юни 2013 година, в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ град Стара Загора, е изложена фотоизложба „Българо-китайска спелео експедиция „Гаолигонгшан 2011“. Представена е съвместната българо-китайска експедиция в непроучвани пещери в парк Гаолигонгшан, провинция Юнан, Китай, проведена през 2011 година.

Страница на експедицията - https://sites.google.com/site/chinaexpedition2011/home

IzChina

 

Наредба експедиция „Стенето-Сухата река“ 03-07 юли 2013

SR01


П О К А Н А

Пещерните клубове „Саламандър“ Стара Загора, „Казанлък“ Казанлък и „Приста“ Русе ви канят да участвате в експедиция „Стенето – Сухата река 2013“, включена в календара на БФСп.

Време на провеждане: 03-07 юли 2013 год. (сряда-неделя)

Място: Експедицията ще се проведе в района на Сухата река, резерват „Стенето“, Национален парк „Централен Балкан“. Лагерът ще бъде на 30 мин. пеша от заслон „Орлово гнездо“, с координати N42 44 49.2 E24 39 59.4 .

Цели и задачи: Основни задачи: Проучване на пещерата „Духало“, обход на района и работа в локализираните обекти. Картиране на намерените пещери.

Участници: В експедицията могат да участват неограничен брой участници, заявили желанието си, но броя участници може да бъде ограничен според препоръките на Национален парк „Централен Балкан“.

Условия за участие: Всички желаещи трябва да имат планинска застраховка за минимум 1000лв. и документ за медицински преглед.

Участниците осигуряват сами транспорта си до лагера. Автомобилите може да бъдат оставяни на заслон „Орлово гнездо“ или до кошара над лагера, зависи от предписанията на Дирекцията на Национален парк „Централен Балкан“.Лагерът ще бъде палатков и участниците трябва да си носят бивачна екипировка (да се има предвид че лагерът е на 1400 м н.в.) .

Участниците трябва да си осигурят и лична екипировка за проникване в хоризонтални и пропастни пещери.

ВНИМАНИЕ: Участниците да имат предвид, че няма да се допуска използването на ацетиленово осветление (карабитки).

Организаторите осигуряват храната на експедицията. При надхвърляне на бюджета за храна, може да бъдат събрани допълнителни средства от участниците.

Организаторите ще осигурят колективната екипировка за проникване в пропасти, необходимата техника, паус и милиметрова хартия и някои пособия за картиране. Желателно е участниците, които разполагат с картировачни пособия, да ги носят.

Заявки: Информация и заявки за участие на Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите. или на тел.: 0898657583

Karta01

 

 

Стенето - Сухата река 25-26 май 2013

Решихме да направим разузнавателно ходене в района на Стенето-Сухата река, където от 3 до 7 юли съвместно с казанлъчани и русенлии ще правим национална експедиция. На 25 май не много рано сутринта тръгнахме за Балкана. В Казанлък се събрахме с казънлъчани и тръгнахме към заслон „Орлово гнездо“, който бяхме решили да ни бъде изходен пункт. След кратко туткане в района на заслона тръгнахме към дерето на Сухата река. Първата ни задача беше да набележим място за лагер на националната експедиция. Втората ни задача беше да видим един от основните обекти за работа пещерата „Духало“, както и да обиколим района и намерим други обекти. С първата задача се справихме бързо - то няма чак такъв избор за лагери в Балкана. Харесахме района около бивша мадра.
След като изпълнихме първата задача, се заехме с втората. Пещерата „Духало“ се оказа близо до мястото на лагера. Огледахме е горе-долу, хапнахме и тръгнахме по баирите да търсим други дупки. Оказа се че има доста дупчици, цепчици, понорчета и други. Започнахме да ги маркираме и за нула време, без много зор се оказа че сме набелязали над 15 обекта за работа. Времето се опитваше да ни спре първо с дъжд, а после и с мъгла, но ний бяхме упорити и накрая му писна и пак изгря слънце. По някое време решихме че стига за днеска и почти по-мръкнало се прибрахме в заслона.
На другият ден след дългото сутрешно моткане и постоянното припиране на някои решихме да идем да покопаем някоя дупка и „Духалото“. Основното копане беше в „Духалото“ - отвътре и отвънка. Една бригада отиде да копа в едно дупче, но бързо се върна след като се окало че след 1 метър дупчето задънва здраво. Някъде след обяд си тръгнахме за заслона и оттам по къщята.

Повече снимки тук -  https://plus.google.com/photos/118261646670580189880/albums/5882675945769597953

25-26 05 2013 01

25-26 05 2013 02

25-26 05 2013 03

25-26 05 2013 04

25-26 05 2013 05

 

 

Статия биоспелеология

Излезна нова статия в руското списание Ruthenica, касаеща българските стигобионтни гастроподи. Неин автор е д-р Дилян Георгиев, член на СК"Саламандър". Може да я свалите от сайта на списанието: http://www.ruthenica.com/documents/vol23_Georgiev_59-67.pdf

Три от видовете са именувани на хора допринесли за тяхното събиране или направо събрали ги. Единия през 1996 от Блеки! Другите са на членовете на спелеоклуб Саламандър - Стара Загора: Таньо Марков, Слави Колев и Станимир Стоянов!

 


JPAGE_CURRENT_OF_TOTAL

Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер
Банер