Въпреки продължителните валежи решихме да идем на Пчена и да продължим с разкъртване на тесняка, надявайки се водата да не ни пречи  много. И така на 10 юли поехме към Пчена. Качвайки се нагоре в Балкана ни заваля, но това никак не ни отчая. Стигайки поляната се оказа,  че цялата е в избуяла висока коприва и папрат. Решихме да направим лагера докато превали.

Направихме лагера и дъжда спря. Накиприхме се за дупката и тръгнахме да пробваме с Уазката да стигнем по-нагоре, но не можахме да  преодолее една много стръмна и кална отсечка. Натварихме се като мулета и поехме пеша. Стигнахме пещерата и започнахме да подготвяме за  разкъртването - опънахме кабели за ток и телефон. През това време Д-р Дилян Георгиев събираше биологичен материал.
В процеса на работа се появиха и първите проблеми - скалата трудно се подаваше на усилията ни да е разкъртим. След около 5 часа мъки  решихме да приключим и да се върнем на другия ден с нова концепция.
На другия ден продължиме, но пак нямахме успех. След няколко часа борба се отказахме. Взехме да разкопаваме едно място във входният  блокаж, но времето напредна и решихме да го оставим за другият път.
Отидохме да съберем лагера и си тръгнахме. Въпреки неуспеха, разбрахме какво трябва да подобрим за следващият път.