След почти проваленото ходене предната седмица, тази решихме да заложим на сигурно и да идем до „Иванова вода“ - пещера която със сигурност щяхме да намерим. Плюс това заедно със Славея от Пловдив щяхме да определим и преброим зимната колония от прилепи в  „Иванова вода“.

Горе-долу в ранната сутрин на 26 февруари се натоварихме в Уазката(този път решихме да си спестим бутането на коли в сняг) и поехме към Добростан. В Добростан времето беше хубаво в началото - сняг до коленете, мъгла и приятен студ. Но всяко хубаво нещо свършва - изпече слънце и взе да става топло, Затова решихме да влезем по-бързо в мраза на „Иванова вода. Но и тук изненада - вместо дебелия лед покриваш входа и почти половина входен отвес по това време на годината, само няколко самотни ледени шушулки. Не оставихме тази неприятност да ни отчая и смело преодоляхме входния отвес.

Разделихме се на две групи за по-бързо проникване. По някое време втората група настигна първата - оказа се, че в първата групата никой не влизал в пещерата и не е познава. Както и да е тръгнахме всички заедно, и за наша радост курсистите се придвижваха доста бързо. Иванова вода е технична пещера с доста пракчета, и с едно-две запъвания като цяло курсистите се справяха добре с преодоляването им. Най-голямото предизвикателство е меандъра с „Мерцедеса“ в края пещерата, минаха го добре, даже нямаше паднали в езерото на дъното на меандъра. На връщане направихме софра, където хапнахме и пихме топло кафе.

Славея определи и преброи прилепите - по неофициални данни има около 5000 броя, от два вида основно. Чакаме да ни прати крайния доклад.

На излизане от пещерата нямаше никакви проблеми - основното ни притеснение, чакането и мръзненето на входния отвес, го преодоляхме бързо, тъй като го бяхме разделили на две. Вънка перфектно време - ясно и студено, докато стигнем до Уазката всичко по нас замръзна.